Месец: април 2020

Sofia Dona Stamov

13 mins ·

Когато искам….
Когато поискам да пътувам някъде,все е късно.Когато поискам да съм с някого – няма как да сме заедно…
Дали само на мен така се случва?
Когато поискам да изпея песен,оказва се-друг е направил неописуемо красив перформанс.
Когато отказвам да си затворя вратата за недоброжелателите,срещам техните закъснели извиняващи се погледи.
Няма как да изпиеш шампанското само от едно малко крайче от ръба на бокала.
Няма как да научиш красивите думи,ако не си ги слушал от детенце.
Няма как да пощадиш малко птиченце,паднало от гнездото,ако си нямал гнездо и дом.
Няма как да оцениш великия автор,ако не си изчел десетки лирични сборници на бездарни самозванци.
Няма как да дадеш,ако не си получавал достатъчно…
Няма как да обичаш,ако не си имал любовен тандем.
Невъзможно е да видиш звездите,ако нямаш сърце за тях.
Има много и красиви сравнения за всичко,което е в нашия свят.
Тези всичките неща ние имаме,защото сме ги споделили в годините с някого.
Така и с възрастта.
Като дарение от Бог.Всеки не може да живее,колкото му се иска…
Скандално е ако си млад,а искаш много.Щастлива случайност и милиарден шанс е да останеш човечен,когато съдбата подскача в лудия си бяг и носи радостите другиму.
Живееш празноглаво с гордостта от ненужните ти пари и бижута.Изливаш си по пода на бъдещите години несбъднатите мечти.
В момент на слабост,получаваш малките излишества от натрупаните си мълчаливи обиди.
Търсиш си похвалата смущаващо неловко.
Посрещаш упреците на глупака и предателя…
Благодаря на Живота,че всичко ми е дал в изобилие и странен дисонанс…
Такъв е всеки полъх в края на април.
За да стане пролет,трябва да има лято,есен и зима.
В пълна мяра предложени и изживяни.
Дай Бог на всеки каквото може и заслужава….💗🍀
/А снимката е от домашно празнуване/.

11Neli Popova, Георги Хаджийски and 9 othersLikeCommentShare

Comments

Write a comment…

‎George Chaldakov‎ to Sofia Dona Stamov

5 hrs · youtube.comPALADE Lecture Part 21Sofia Dona Stamov1 CommentLikeCommentShare

Comments

• Sofia Dona Stamov Проф.Чалдъков,благодаря…ше чуя и видя…Хубав ден желая

• • Like
  •  · Reply
  •  · 5h

Write a comment…

Кратко колебание и на път за Риека.
Е,не съвсем.Малко встрани.Бусът е много удобен .Чисто,спокойно …Пред ме са 500-те километра към юга,към приятелите,с които отдавна не сме били заедно.После…обичаjните приветствия,надпреварващи се фрази,въпроси…Красиво и като че ли разбрах защо замениха знойния Рим .Защото адвокатстването отнемаше цялата им енергия….Винаги разбирам хората и техните решения.Дори да са грешни или нерзумни.
В суматохата на срещата,повикът за няккакво парти,“само на 10-ина километра“.Важно им е и .А пък и те са казали,че имат гостенка.И точно на десетия километър спираме до един ресторан,почти надвесен над морето…Последен отблясък на деня.И…потопени в празненството.Не е шумно,добре облечени,усмихнати гости.Жива,музика.Букети,подаръкът.поздраленията…Има и сливовица/тук било обичайно/…Ами как, полу-словенско място..И знанията ми за сливовицата,казаните в малките градчета,почерпките…Все едно съм си преди многото години,когато бях щастлива…Случки и събития,които са ни разделяли…
И после- слабо,почти нежно докосване по ръката ми.Трепна коприната .Покана за танц…Тихият мъж от края на масата.Спомените му за студентство във Виена.Тук в боровите гори е домът и клиниката му..И целият му труд…Защото е …таква съдбата.
Това не може да се разкаже.
Както и после…
Трябва да се изживее без остатък…💗💗💗🧐

„Асо Пика“
В разговор с близък приятел предрекох напрежение у хората.До критични нива.Ще има различни прояви,с много силни емоционални взривове.
И това се случва.Виждам ги.Изплуват на повърхността.
Способността да се владееш емоционално е привилегия.Обусловена е от няколко личностни белези.
Зад всяка поведенческа отклоненост има и натрупани слоеве от домашно /не/възпитание,образованост,социална и приятелска среда ,здравословно общо състояние,възрастов ценз …Както и поведенчески пример от всеки един слой от тези координати.
Съвсем съм точна била в преценките.И препоръките към моите близки и приятели.Има граница на личните възможности.Има граница на обществените настройки,наслоена памет .Индивидуална и цивилизационна памет…Някога,в една лекция на професор Брадистилов ние се заливахме от смях.Защото използваше невероятната фраза“траектория на противоаеропланнен снаряд“.И изписваще интеграла на черната дъска.Смях,придружен с внимателено разучаване/разчитане/ на този интеграл.Тогава всяка седмица излитаха и кацаха космонавти.Думичката „аероплан’ беше рядко ползвана .Почти не съществуваше в речниковия ни фонд.Нито в списания и вестници.Но големият учен и известен бриджор беше десетки нива’ над всички заобикалящи ни партийни чиновници.
Когато приключихме семестъра си,ние подарихме на любимия си професор една огромна керамична ваза с гладиоли.И сред дях -карта. „Асо Пика“.От кадастрон…С клетвата ни за почит и уважение към интегралите за „аеропплани“.Днес обществата ни са в пълна турбуленция,зад привидния фон на карантина.
Сега ще помоля всички,които отричат реалността,да се засрамят.Не можеш да полетиш,ако си роден да пълзиш.
Никога няма да имаш криле…
Ние сме интегрирани.И това е нашата съдба.Някои набират височина.Други главоломно се сриват…Падат глави,кредитори,банкери и лекари.Губернатори и президенти,деца умират в утробите .Папер от модни подиуми. и естради не остана.Спортистите губят своите олимпиади…..Жени и мъже се разлюбват.
Спинягите не успяха да спечелят всички битки срещу нас…Природата не е шоу.Както няма и нация,произвела се в нечий задник…/простете грубостта/.
Цивилизацията трябваше да осъзнае и осъди всички отклонения от нормалното си развитие доста по-рано…
Сега е драстично намалено личностното въздействие върху нас.
Има един необуздан вирус.
И едни човеци по места в опити да направляват нас и вируса.
Предстоят вечери на лична и всеобща несигурност.
Какво очаквахме?Няма общ модул за общуване.Няма .Но опитването ,търпението и постоянството са задължителни.
След като сме забравили думи като „интеграл и аероплан“…
Сега сме под карантина…
А тя няма да е вечна.Както и ние,де…1

Sofia Dona Stamov

April 3, 2019 at 8:28 PM ·

Преди век и половина София е приела да бъде облик на България.Избрали са я депутатите. Клетвата ,положена в името на Цар,Народ и Бог важѝ и до днес…
После кметове и много градски управницци съвестно полагали усилия да превърнат града в място с европейски привкус.
Водата от Рила и красивите павета по главната улица,наречена „Царя“.Уханните липи и кестени примамвали в предлетните нощи влюбените и уморените…
Трамвайните дрънканици не даваха да заспим над „Стъклената спирка“.Помните ли?
Дюкянчета с умели занаятчии:кожухари,шивачи,копчари,дребни железарски услуги,коминочистачи,ваксаджии и какво ли още не.
Градски страсти,копирани от Запад.
Лекари,обучени където се сетите по света…
Адвокати,свободно говорещи френски или немски …
Университетски сгради,дарение от забогатели българи.
Читалищни сгради,дарени от учители.
Поетични сбирки,вечеринки.
Госпожи с рокли от „Петтекс“.
Смут за шопите.Но хитрите им натури веднага приели всички предизвикателства на близката столица.Само несъгласието с литертурния език им пречи за пълна интеграция…🤓
Гимназии с гимназисти и гимназистки.Страсти около стипендии.
Надпревара за престиж.Къщи с изключителна архитектура..
Военна академия и курсанти с красиви униформи…
Банки и банкери.
Ярки личности с доказани капитали.
Политически страсти.Класови предразсъдъци.
Градски клюки и градски легенди.
После…Историята не спира.
Одържавени прекрасните къщи и апартаменти.“Граждани“със „съдебни решения“,присъдени от юристите на софийската община./Някои от тях още битуват из родните политически лабиринти.И раздават „СДС -ДПС шутове“…По едно време у нас настаниха да живее даже синът на „Мистер Сенко“/.Ние се подчинихме и изтърпявахме криволиченията на всякакви простотии.Така беше реалността.В София се появяваха поколение след поколение хора с добри знания и чувство за отговорност.София рядко случваше и на кметове.
Много още издевателства и възход е изживяла София.
В нея са създадени цели генерации отлични кадри за много отрасли.Академичните кръгове се хвалеха с признати в света учени.
Така ли беше?
Концерти,матинета,конкурси.Красиви оперни прими с още по-красиви глласове.Настроение,самочувствие,професионалност.Това го има и ще го има,докато има природни таланти по нашите земи с нашата душевност.
Ярки музиканти,ярки математици и физици,инженери/и инженерки,де 🙂 Художници,архитекти,смайващи с фантазията.
Ако някой не е чувал за тях,причината е пак слабата култура,битова и професионална.Която вилнее и в момента.
Не може да стои настрана от цивилизацията град в средата на Балканите и опора на християнството.
Цивилизацията не е моден подиум.
София ще издържи всичките издевателства на управниците си..София е и ще остане средище.Както е от векове.
Моментните сиви петна ще изтекат в каналите на времето…
Така се размечтах,след една земляческа среща днес…
Виена прие софийските ни настроения дружелюбно…🌺🤓🧐

В момента се върнах към едни стари спорове и разговори.Днешната наша карантина не е леко изпитание.
Повечето хора имат навици,динамичен стереотип,много различен от наложените мерки.
Но…нали имате инфо за заболяването туберкулоза?
Ще разкажа за едно детско заведение.Децата там са с белодробни заболявания.Няма край тях родители.Изцяло са под грижите на персонала.Един от лекарите там е мой познат и ме покани миналата пролет да видя какво е там.Той е мек човек и много весел.Мина да ме вземе и се понесохме към планината.
Леко се плъзнахме на височина около 750 м.Край едно малко градче.Наблизо има и река.която понякога става доста голяма.Има малко пристанище за лодки.Ползват ги за кратки излети до боровата гора.
Бариера,електронен чек и бляскава врата.Следват стаи,помещения за обучения,компютърна зала.Далеч напред и стълби за спортни зали…Асансьор,хол..цветя и искряща чистота.Обясниха ми,че болницата е построена в 1989 г.От Червен кръст./И до днес в нея работи първият главен ;лекар,известен пулмолог/.
Предстоеше ми среща с болните деца.Нервно ми беше.Мислех,,че ще се срещна с малките,които едва ходят или са жълтички личицата им.О,не.Чистички и с ясни искрящи очички.Имат строг режим и оздравяват сравнително бързо.
Разбира се,получих строго указание за преобличане,маска,шапка,ръкавици…И малък апарат,който дава информация за всяко детенце и неговото лечение.Седяха в столчетата си.Прилежно четяха или разглеждаха книжки с някакви комикси.Имаха такъв час.
После видях и лекарските кабинети ,лаборатория с нова апаратура.Непознати за мен прибори.
И един мъж там Профилактика на уредите е неговата работа,обясни моят приятел .
В спалните е забранено да се влиза.
Така стигнахме до едно помещение,в което трябва да се занимават деца,които са тъжни.Не,не са седнали чинно,а някак „разхвърляно“.
Оказа се,че след преглед/пореден/едно детенце няма подобрение.И горчиво плачеше.Всички други деца също плачеха….Всяко едно от тях е в очакване за оздравяване.
Тази история имаше продължение от няколко седмици.
Вече ходех сама там.И сърцето винаги ми се свиваше болезнено.Често пъти се втурвах най-напред в тази заличка .И се чувствах щастлива,ако нямаше плачещо детенце…
Наскоро се видяхме с Мартин..Точно преди ограниченията.
Повод – нова програма за тази клиника…Но,сега е Карантина…
Дано скоро светът се оздрави.
Знаете,не измислям историите.
Част от моя живот са.🤓🧐🍀💗😎