Чистото досие не заличава сторените злини

Това си помислих днес …Неделните, обичайните неща винаги ми гостуват в неделните  утрини.

Умерено религиозна съм и достатъчно реалистична…

Попрочетох разни  хроники,разни спомени и още много  забележки,възхищения и огорчения…

Зарадвах се на това,че мои приятели се радват на новия ден,на отдиха си,на семействата си.

Приятно е така да видиш  хората,с които си „споделяш“ във ФБ или в реалното ежедневие.Или и двете.

Видях коментарите,възприятията,тревогите…

добре,че те /приятелите ми/ не са част от хрониките.Те правят хрониките,или странят от тях.Съзнателно,доверчиво залагат на порядъчност.Искрено вярват в Добротата…

Защото в  „хрониките“ е пълно с хора с „чисто минало“ „чисто досие“…

Но тези хора са успели вече да отровят всичко около себе си…

Защото   такива с „чисти досиета и чисти житейски пътища“ превръщат всичко наоколо в мъртвило…Или  лишават почтените ни желания от живот…

какво да кажеш за такива хора,когато прочетеш че са арестувани,убити или просто са се самоубили,самоубили са ги???

Всеки ще ме  посъветва  според своите собствени норми…

Но „хрониките с чисти досиета и чисти  биографии“ са постоянно  присъстващи в ежедневието ни…

Аз чета, и се дистанцирам…неприятното усещане  остава,обаче.

в такива случаи се опитвам да си кажа „за мъртвите или само…“

Но когато са мерзавци и отровители на живота на стотици хиляди,когато са и „публични личности“?Това правило важи ли?

За всеки случай,по „хигиенни  причини“ премълчавам…

По неделному…

„Господи, не желая чудеса, нито миражи, а сила за всеки нов ден. Научи ме на изкуството на малките стъпки.“ / Антоан дьо Сент-Екзюпери

Известният писател е описал изкуството на малките стъпки още през 1943 г. Може би сте започвали да я четете още като малки и сте се отказвали неколкократно – така поне направих аз. Чудех се с какво толкова очарова читателя.

Смисълът на всяка книга се открива с възрастта – аз успях да осмисля философията на „Малкия принц“ едва към 25-годишна възраст. И до днес я препрочитам, като постепенно се откроиха 9 принципа, „откраднати“ от „принца“, които помагат в живота, в спорта и навсякъде другаде.

9 принципа, които помагат за победата

1. Подготовка: всяка ваша дума или действие трябва да бъдат добре отрепетирани.

2. Правилна формулировка на целта: реалистична – за една година, вдъхновяваща и нереална – за 10 години. Хората надценяват способностите си за година, както и подценяват тези за 10 години.

3. Визуализация: проектирайте пространствоза целите си, окачете снимки из къщата.

4. Обкръжение: скоростта на движение в живота е равна на средната скорост на обкръжението ви. То определя почти всичко. Обкръжението стимулира действията ви.

5. Фокус: когато се съсредоточите върху нещо, изберете точка за разфокусиране. Така ще разберете какво се случва като фон, за да не останете фиксирани в едно нещо.

6. Следете промените: събирайте постоянно информация и така винаги ще знаете къде се намирате в момента.

7. Спазвайте ритъм: не попадайте в рутина, но бъдете редовни.

8. Готовност за приемане: принципът на пясъка. Винаги се появяват обстоятелства, които не можем да контролираме – валутният курс, заболяване, действието на хората… Важното е да бъдете като „пясък“ в живота, да вярвате в своята цел, да следвате почти незабележимо промените, да правите малки стъпки напред.

9. Непрестанно движение: дори и най-малката разлика в скоростта има огромно значение.

Всеки може да намери нещо за себе си в молитвата за Малкия принц, но е факт, че малките крачки ни движат неминуемо напред към целта: „Спаси ме от страха, че нещо в живота ще ми липсва. Не ми давай това, което искам, а само това, от което наистина се нуждая. Научи ме на изкуството на малките стъпки.“

Ако си дал на гладния,дори трохица хляб от своя хляб,ако си дал на скитника,дори искрица огън от своя огън,ако си дал на милата,от своето сърце,ако си дал на чуждите,живот от себе си,ако си дал, ако си дал,ако си дал от себе си,не си живял, не си живял на празно.Никой не може да ти отнеме,обичта, обичта на хората.Никой не може да ти я вземе,любовта, любовта към хората.И никой и нищо не ще ти отнема,вярата в тях, вярата в тях, вярата в тях.Ти закъсняваш понякога истинно,но винаги идваш, идваш при нас.Ако си взел от славата на някой друг,дори една частица.Ако си чул от клюката,и я повториш,дори една секунда.Ако си враг на подлия,но го послушаш,дори един единствен път.Ако си ял от залъка на свой приятел,и го забравишДали е трябвало,изобщо да се раждашНикой не може да ти отнеме,обичта, обичта на хората.Никой не може да ти я вземе,любовта, любовта към хората.И никой и нищо не ще ти отнема,вярата в тях, вярата в тях, вярата в тях.Ти закъсняваш понакога истинно,но винаги идваш, идваш при нас.

Даваш ли, даваш балканджи Йово,хубава Яна на турска вяра?Море, войводо, глава си давам,Яна не давам на турска вяра!Отсякоха му и двете ръце,та пак го питат и го разпитват:- Даваш ли, даваш балканджи Йово,хубава Яна на турска вяра?- Море, войводо, глава си давам,Яна не давам на турска вяра!Отсякоха му и двете нозе ,та пак го питат и го разпитват:- Даваш ли, даваш балканджи Йово,хубава Яна на турска вяра?- Море, войводо, глава си давам,Яна не давам на турска вяра!Избодоха му и двете очии не го пита, нито разпитват,току си зеха хубава Яна,та я качиха на бърза коняда я откарат долу в полето,долу в полето, татарско село.Яна Йовану тихом говори:-Остани сбогом, брате Йоване!-Хайде със здраве, хубава Яно!Очи си немам аз да те видя,ръце си немам да те прегърна,нозе си немам да те изпратя.

„Тирани, всуе се морите! Не се гаси туй, що не гасне! Лучата, що я днес гасите, тя на вулкан ще да порасне!“1883Иван Вазов

Приятелите и приятелството

Днес е поредният тих летен и отпускарски за тези места понеделник…Вали като из решето…духа привичният Хамбургски вятър…Направо да не се показваш…

Но,както става обикновено,ваканционните делници за работещите хора са пълни с предизвикателства и е много лесно дори и глупост да направиш.Не,че в друг ден е невъзможно…или трудно…

Та,така  гледайки, плътните дъждовни  потоци,самосъжалявайки се  или само-одухотворявайки се,опитах да си спомня последните ми откровени разговори с приятели и дали някой остави следичка в душицата ми…

Разбира се,открих такива спомени,или горящи още свещици на съчувствие и разбиране…

Погледнах си Фейсбуковската махала и  направо се тръшнах от  изумление…пълно с непознати хора..новодошли от никъде или от някъде при нас..надсмиват се или се фръцкат с купешки фрази и разни други нещица…

Затова сторих нехарактерното за мен…вежливо предложих на Фейсбук да отстрани случайните и неслучайни, но  напълно ненужни списъци…Така и стана..

Мол,я,не се  притеснявайте и сторете същото с моя милост…ако имате проблеми при общуването с мен.Поне  е честно така.

Съдбата отрежда други пространства и възприятия тогава,когато  ги искаш…

Приятна вечер на  реалните приятели и познати тук и  в живота…А  той,животът, е красив когато го живееш честно и почтено..с труд и искрено възхищение от добрините в сета…

Ваша   Д С

ПП.Много са печатните ми грешки!така е,когато си разчитал на секретарки…не се научих да печатам точно..Добре ,че професията ми е съвсем схоластична…