Месец: юли 2021

Sofia Dona Stamov

5tSrprmonshored  · Shared with Public

Зеленият куфар.Тя знаела адреса.Преди време даже имали даже лични срещи.Но днес,в знойната привечер,жената беше седнала на масичката пред кафенето на гаричката.До нея един ярко зелен куфар.Кафенце,чашка вода и безмълвен телефон.И горчивите сълзи,стичащи се по лицето ѝ.Добре облечена.Хубаво пръстенче на ръката.Позагледах я.Рядко виждам плачеща жена.Но тази тук даже не хлипаше.Някак си тихо и много безмълвно преглъщаше напиращите ручейчета от очите.Високите токчета на елегантните обувки никак не хармонират с толкова сълзи.Келнерът донесе пакет салфетки./От онези,силно попиващите .Промълви,че вече час плаче дамата.И няма изгледи да спре/.На всеки 20 минутки минават, спират или тръгват влакове.А тя даже не се озърта.Момчето я изгледа жалостиво.И аз. Поспрях се .Все още се усмихвах,прибирайки се от концерта в розариума.Какво да правя ли? Трябва да затварят кафето,каза момъкът.И прибързано реших да се включа в „бригада по успокояване“.Огледах дамата отново./Не,че ще я купувам,де/. Почтено износено якенце от онези,които дават на жените самочувствие за непреходност.И модерни джинси с още по почтени дупки по тях.Чиста копринена туника…Полепнали кичури коса по челото и лицето.Жега е,каквато само юли може да я поднесе.Реших да попитам какво ѝ се е случило,та толкова горчиво плаче.Тя пое дъх и ме поглед право в очите.Такива погледи хвърлят само открити хора.Не са безсрамни или отчаяни погледи.Открити са.Нямат друго определение .Поне,в такива моменти.После сведе погледа си към зеленикавия си куфар.Дошла при един мъж.Имали продължителна връзка,срещи,кореспонденции.Повярвала му.Харесвали се.Децата им одобрявали срещите и приятелството.И преди няколко дена се договорили.За идването,посрещането.Планове за малка почивка в съседна Хърватия…И,по план,днес пристигнала.На гаричката нямало никой.Повикала такси.Спокойно назовала адреса.Портичката на спретнатия дом отворена.Трак,трак трак с куфара и токчетата…И една лъчезарна усмивка от още по-лъчезарна жена сред буйните рози.“Но той,мъжът ми,отиде в съседното градче за нашите седмични покупки.Аз,все още,свиквам с района и съседите му.Той не ви ли писа,че се оженихме преди седем седмици“…Свърши разказът.Преминаващият бърз влак заглуши думите и хлипането.Раздвижи и въздуха наоколо.Обърнах се към зеления куфар.И сведения над него поглед на плачещата жена.Помислих си само,колко ли се е търкалял този красив предмет“ от гара на гара.До днес.

„Не, не ни състарява времето,а годините без любов,месеците без радост,седмиците без флирт,дните без усмивка,нощите без страст,часовете без симпатия,минутите без нежност,секундите без ласка,сезоните без надежда,срещите без очакване,погледите без мечти,целувката без обич,снегът без твоите следи,дъждът без нас под дъгата,луната без танц на пясъка,постоянството да ни обичат,пристанищата,гарите, летището,вечерите без тръпката на виното…и утрото без нечие „Обичам те.““- От интернет

Добрият тон

В някои случаи грубият тон,жаргонът,обидите и сарказмът са най-използваните начини за общуване.Не е в моя власт да отменям или утвърждавам това.Единствено,в моя ежедневен контакт с хората ,познати и непознати,този „стил“не е приет.Предпочитам да премълча.Но наистина има названия на цели групи хора,които категорично не са ми симпатични или не са предпочитани за общуване.Въпрос на личен избор.Наистина,отричам и не прилагам грубия тон,сарказмът и обидите.При всяко докосване на този тежък и чувствителен терен на човешки отношения,има унижени,обидени хора.Понякога и приятели.Може би,не съм добре запозната с преимуществата на грубостта?

Пол Елюар

Обичам те

Обичам те за всичките жени, които не познавам.
Обичам те за всички времена, в които аз не съм живял.
За мириса на чистия простор и за дъха на хляба топъл.
И за топящия се сняг, за първите цветя напролет.
За животинките, които от хората не се изобщо плашат.
Обичам те, за да обичам.
Обичам те за всичките жени, които не обичам.

В кого да се огледам, ако не в самата теб не се и виждам?
Без теб не виждам нищо аз, пустиня безпределна само.
Между отдавна и сега
Успявах често от смъртта бедняшка аз да се избавя.
Не можех да пробия гладката стена на мойто огледало
И трябваше живота дума по дума сам да разгадая
Като в забрава…

Обичам те за твойта мъдрост – мъдростта, която не познавам.
Обичам те за твойто здраве.
Обичам те напук на всичките илюзии.

И за безсмъртното сърце, което сам не притежавам.
О, ти съмнението вечно и самият разум
И онова огромно слънце, с което аз съм пак начело,
Уверен в себе си.

Sofia Dona Stamov

1oodgtSdp6oasmn Jfulyso dorlu202hed0  · Shared with Public

За оставката на няколко продънени бъчви.Изборът на поведение в дадена ситуация е повлиян от много и съвсем незначителни/на пръв поглед/фактори.Като се започне от домашното възпитание и се завърши с възрастовия ценз.За 31 години се промениха много неща в нашия живот и в живота на генерациите преди нас и след нас.Полетяхме в едни светлосини доверия.Потънахме в потъмнялото синьо .Изживяхме жълто-червените изгреви с монархическо стакато.Помним как ни се внушаваше,че държавното управление било“като да управляваш едно ООД“.Де,бре!После дойде и бухалковското възкачване по стълбицата на световните подиуми.С присмех,с плач и без химни -започна масовото преселване на български жени и мъже.По-голямо и от „голямата екскурзия“,породена от по-раншни дивотии.Помним,нали?Кризисното сменяне на професии,местоживеене,семейни драми,професионален упадък и закупуване на дипломи у нас.От несъществуваши университети.Нещо така и по-така,а?Изоставени селца,мандри и редосеялки.Подмяна на нотариални актове,актове за собственост и актове за гражданство…Кредити,милионери без хронология,спасителни бордове и неправителствени организации…Манталитет на продвачи от рибарско селище…Безогледни стонове за неизработени богатства.Мога още да изброявам краткотрайни и полуфабрикатни съдби…Аз съм обучавана на комунизъм от Иван Костов.И то – нАучен.Баш не се получи у нас такава епоха.Както и хуманният капитализъм не настъпи.Синкавите мракове и розовите утрини в управленията ни не последваха спиралата на възхода.Позамръкнахме в чужбинските трудови списъци.Получихмме своите нови дипломирания и реализации.Кой с любов, а някои с омраза заличаваха семейни отношения,детски спомени и невъзпълними загуби на любими мъже и девойки.Други търсиха и намериха фиктивни бракове.Така се анулираха визовите претенции.Изгладихме си интернационализма.Приближихме го до глобализма…Вкусът на перманентното отричане пренесохме от Родината в чужбина.Днес в Родината са отломките на прекрасните ни семейства и част от роднините.Или паметта…По площадите на древните ни градове се леят младите струи на добрите деца,коствали огромните усилия на цели фамилии .Място за екстремизъм няма….Търсене на гражданските права е.Поне така изглежда.Не ме обиждайте нито ме хвалете.Тежките думи премълчете.Аз знам защо мисля така.Както знам колко е цената на всеки евроцент,получен като заплата на емигрантка.Не ми е жал нито на 1 квадратен милиметър за всички,които търсят лек и безметежен живот.Такъв има.Но е краткотраен.

Sofia Dona Stamov

8fuert SprJuouialyn ss2orf0hSe1d8r  ·

Често съм споделяла колко много неща могат да се подаряват между приятели.Всички се съгласяват с мен по този повод.Днес се срещнах с един приятел.От много години се знаем.Открихме се и във ФБ.Провлаченото време е оставило следи по него.И у мен.Усмихнаме се окуражително.Няма следа от илюзии за вечност.Набързо избрахме място за кафенце и раздумка.Казахме си и си разказахме това,което не знаехме един за друг…Интересно е,все пак.Онзи напет хубавец.И жените,които въздишаха някога по него…Ех,ти живот.Какво правиш с хората,които така силно са ти повярвваи и са те следвали!Прошарил си косите им,някои си разделил чрез разводи и имуществени свади.Други си превърнал във вдовици и тъжни сенки на очакващи в малка,тясна и опушена гаричка…Този приятел е от първите.От напетия мъж има още следи.Косите са прошарени.Очите,обаче,проблясват.Преценяващата усмивка подозрително се размива по лицето покрито с тридневна брада.Така изглежда един самоуверен и /все още/ смущаван от любовни набези мой стар приятел.Неуверено попитах има ли някои илюзии още.Мълчание и отговор с очи.После,някак си доста несигурно процедени срички:Имам ги.И ще ти ги споделя,защото си дискретна….А аз…Взех,че разказзах на всички за това изключително нежно доверие…/Беше минутна взаимност/

Ама че суетност…

Катя е жена,която прави впечатление.Облича си красиви рокли,блузки,бижута и якета.Понякога слага хубав грим.Винаги се поусмихва мило,любезно поздравява съседите.На улицата се старае да се движи внимателно.Дори да няма минувачи.Ефектна е.Даже срещите ѝ с Боби станаха повод за много коментари и обсъжданици.Той идваше при нея почти всеки ден.Вечеряше вкусните салатки и котлети,сърми и апетитни други вкуснотии.И неизменно си тръгваше преди полунощ.Разтревожени за щастието са съседките,сестрите,братовчедките,колегите.Най-активно я заливаха съвети и констатации.Катя мълчаливо отбягваше диалог,обсъждане .Не се сърдеше.Не отричаше….Минаваше седмица,месец,сезон.Тя мълчеше и продължаваше да облича изящните си дрешки,подчертавайки красивата си фигурка.Мъкнеше си чантите от пазаруването.После-от нейното жилище се носеше уханието на вкусните ѝ обеди или вечери.Даже в дъждовно време си оставаше неизменното сдържано момиче от петия етаж.Така продължи до …Силният дъжд плющеше срещу нея и почти беше изтръгнал малкото кученце от ръцете на непозната старица.Бушуваше предесенната буря.Катя съжали жената и подаде своя чадър.Тичешком се отдалечи под плющящия дъжд…Ама че време.Не остана прическа.Не остана сухо ъгълче дори в пълната с продукти чанта.Дори майката се ядоса на щерка си за „себераздаването“.И че няма да види повече чадър от тази капризна бабка с кученцето…И прочие и прочие…Надвечер отново дойде Боби,нахрани се вкусно и побърза да си тръгне,както вече знаем,преди полунощ.И преди да заплющи поредният дъжд..Ами така е,безотговорен човек си избрала,ненадежден и неясен.Всички отново констатират и съветват…Катя мълчи.Потъва в свои мисли,докато прибира съдовете и почиства кухнята.Няма днес и любим концерт.Остава единствен „онлайн урокът по френски“…Телефонен звън.Асансьорен шум.И една старица пред вратата.Със сух чадър.Покана за домашно кафе и сладкиш,когато има време.Така някак си се озари вечерта.И срещата в уютния стар дом недалеч от петия етаж на Катя.Изящната чашка с ароматното кафе.Тихият разговор за всичко наоколо.И самотните срещи с Боби.И бесмислените уроци по френски…О,не.Имам си внуче в Париж.Търсят човек да се грижи за него.Сега е трудно с детските градини….И така.До пълната яснота,че скоро трябва да замине. Самата Катя.И за дълго време.Пак много съвети,уверения за незаменимост и неповторимост.Даже дойде и майката на Боби.Той сега ще се разведе и ще се пресели окончателно при нея.На петия етаж…Защото е неговата голяма любов…Но на креслото е пакетчето с паспорта и еднопосочния билет до Париж.И красивото шалче в тюркоазен цвят.И нетърпеливото напомняне на таксиметровия диспечер,че навън не вали и автомобилът чака пред входа…Шум на асансьор.Изходът и грейналата предесенна улица.Да-да,всичко е опаковано.Ключовете ще са под изтривалката.Няма нищо за крадене.Бързане и кокетно тракане на токчетата по неравния тротоар…