Бог е в душите и пали нашата вяра в доброто.У нас и по света.Богослужението е акт на близост моментна.Но моята вяра ще остане непокътната,ако в полунощ на Великден,смирено запаля свещица у дома и пратя своята молитва за примирение и възторг да витае в ефира.Също така,ще предпазя други миряни от възможна зараза.Не се гневете,хора.До Възкръсването има много дни.И не се знае колко отнас накъде ще са.Не се опиянявайте в гняв и раболепие.Вярвам в благоразумието на БПЦ и Щаба на ГЕРБ…Ако го нямат,те умишлено обричат прихожаните на зараза.Опомнете се ,всеки в душата си.
Как се проточи този втори ден от оздравяването ми,пълен с живот…Тази вечер ще се помоля за всички болни с Ковид хора.Да издържат организмите и душите им….Нямам илюзии нито един милиметър.Просто,искам от Бог…Трябва да живеят хората.Заради себе си,децата си и техните деца….Заради миналото,настоящето и бъдещето.Човечеството не е идея на шепа откачени богаташи.Нито е плод на оръжията им.Човечеството не се е зародило в нито един пе@@ски задник.Нито ще продължи качествено да се развива чрез тези задници….Красивите неща са извън нас.Те само могат да радват сърцата,душите ни…Поне за мен е така.Точно знам десетки близки мои хора със същото усещане за любов истрасти.Познавам и толкова негативци,които никога,ама никога,не виждат и най-ярката звездица.Убиват радостите и на другите край себе си.Беше време,когато опитвах да помогна на такива мракогледци.Сега не желая.Тях ги изяждат токсините от собствената неосъзната жажда за мрак.Нека си вегетират.Нека си мразят мълчешком.Добрите хора трябва да празнуват живота си.Днес си позволих разходка до един трънлив синур извън града.Амииии,красиво,искрящо красиво.И млади великденчета,коприва,левурда…И нито един жив вампир наоколо.Р.Р. Когато беше „Денят на майката“/Преди време ,на един кораб на Дунава/.
Щастие – знаеш ли, много е просто:Когато на брат си отидеш на гости.Когато направиш сладки с канела.Когато си кажеш “днеска бях смела”.Когато дадеш си последното залче.Когато докосне те бебешко палче.Когато си болен и дават ти чай.Когато Балканът е сякаш без край.Когато сънуваш, че баба е жива.Когато ти кажат, че си красива.Когато играеш си с есенна шума.Когато преглътнеш си грубата дума.Когато четеш със приказки книга.Когато навън зазвучи чучулига.Когато дариш, без да чакаш замяна.Когато дъщеря си видиш засмяна.Когато видиш стар приятел.Когато събудиш в детето мечтател.Когато спреш да се чудиш “къде е”и просто оставиш го в теб да живее!Яна Младенова
Доверието е като досие от някоя сериозна централа: МИ6,КГБ,МОССАД,ФСС,ЦРУ и други прославени места…
Така се случва,че през един санитарен период от време някой някъде се сеща за вас.Става една суматоха,дълбоко вдишваш и издишваш…Наистина ли ме помниш?Хайде бе…Звънят телефони,прескачат имейли,СМС…Безимппулсната система заработва…Но сърцата …Ех,тези вечни архивари на нашето съществуване.Паметта не е важна в такива моменти.Сърцето знае своето стакато и легато….Когато пролетта е прекрачила прага,когато на прозореца е грейнал поредният букет…Здравецът даже се е ококорил над портата.Защото някой ,някъде и повдигнал завеската на паметта Досието в паметта на обществото е отворено.Няма давностен срок за онези неща,с които си покрил истинското си лице.Воалите не са религиозен атрибут,а необходиммост от защита.Днес видях действия на политически каскадьори,заради които някога на мен ми предрекоха изгнанието.Само преди броени дни,в една софийска сладкарничка обсъждах с приятел тези каскади и безмислието им.Обществото,като цяло,е изгнило и никоя бормашина в реформаторската практика няма да го излекува.Наистина,присмехът към СДС,ГЕРБ и всичките 292 партии е заслужен.Какви хора сте?Какво е вашето остатъчно самочувствие,за да проължавате да се натрапвате?Колко национален доход създавате,та сте се втурнали да рушите ЕС?Жалки смешници,еквилибристи и дементни старчоци…Времето ви е отминало.7ON THIS DAY1 year ago
Тази книга неволно фокусира вниманието.Няма връзка със сегашните ситуации.Само е съвпадение.И аз изтръпнах,че по време на криза бликват точно всичките мръсотии от всеки индивид…Пречистване?Проглеждане“““Когато отново всички оздравеят от своята слепота…Ако,изобщо …… See moreON THIS DAY1 year ago
Астронимически пролетта е тук!!!Ще я изживеем,тази пролет,мили приятели.Равноденствие,което отброява новия живот…Ще го осмислим,ще го гледаме в очите,без хитрости и без … See moreON THIS DAY2 years ago
Можеш да откъснеш всички цветя,Но не можеш да спреш пролеттаПабло Неруда: “You can cut all the flowers but you cannot keep spring from commingPablo Neruda1 shareON THIS DAY2 years ago
Доверието е като досие от някоя сериозна централа: МИ6,КГБ,МОССАД,ФСС,ЦРУ и други прославени места…
Така се случва,че през един санитарен период от време някой някъде се сеща за вас.Става една суматоха,дълбоко вдишваш и издишваш…Наистина ли ме помниш?Хайде бе…Звънят телефони,прескачат имейли,СМС…Безимппулсната система заработва…Но сърцата …Ех,тези вечни архивари на нашето съществуване.Паметта не е важна в такива моменти.Сърцето знае своето стакато и легато….Когато пролетта е прекрачила прага,когато на прозореца е грейнал поредният букет…Здравецът даже се е ококорил над портата.Защото някой ,някъде и повдигнал завеската на паметта Досието в паметта на обществото е отворено.Няма давностен срок за онези неща,с които си покрил истинското си лице.Воалите не са религиозен атрибут,а необходиммост от защита.Днес видях действия на политически каскадьори,заради които някога на мен ми предрекоха изгнанието.Само преди броени дни,в една софийска сладкарничка обсъждах с приятел тези каскади и безмислието им.Обществото,като цяло,е изгнило и никоя бормашина в реформаторската практика няма да го излекува.Наистина,присмехът към СДС,ГЕРБ и всичките 292 партии е заслужен.Какви хора сте?Какво е вашето остатъчно самочувствие,за да проължавате да се натрапвате?Колко национален доход създавате,та сте се втурнали да рушите ЕС?Жалки смешници,еквилибристи и дементни старчоци…Времето ви е отминало.
Тази вечер си спомних един музей и една картина.И моето непреодолимо усещане на безсилие пред природните стихии.Няма да разказвам за“Деветият вал“.Нито за автора арменски произход и арменско възпитание.Всеки може да си прочете историята на шедьовъра на Айвазовский.Намира се в Държавния Руски Музей.Но усещането,как ще сме след „деветия вал“ ме тревожи .Искрено.Както всеки жив човек.Целият ужас и безсилие на моряците върху прекършената мачта…Пред поредната водна лавина…Дано са оцелели?В далечния 19-ти век.Първото ми плахо предчувствие за спасението на всички нас е мъничкото утринно сияние над корабокрушенците.Ще ни се даде ли заедно да прескочим „Деветата вълна“?Искрено се моля за това.Защото след нас ,едва ли ще има кой да се възхищава от изкуството,създавано от истински гении
Sofia Dona StamovMarch 8, 2019 at 8:02 PM ·Ключарят е много важен човек.Въпреки рекламитe в пощенските ни кутии,в магазините или по стъклата на автомобилите ,трябва да има един телефонен импулс и номер за този специален човек.Ето,снощи,прибирайки се от събитието в „Арт клубчето“ изпитах информационен вакуум .Почти нощен час.Почти празна улица.Кино „Влайкова“сияе с най-силните си лампи,които Илко е успял да спастри от добри дарители../А пък Илко е най-добрият читалищен деятел в света и България.Според мое проучване.Истински квартален и софийски апостол./.Той прави най-хубавите стенни вестници и информации.Залепва ги на витрината на кино „Влайкова“.За всяко историческо събитие …Своеобразен стил на работа.И както съм се залисала в нощното четене на читалищната ни витрина,мъжки глас зад мен звучи:“Да имате спасителен ключ от дома?“Изтръпнах.Наплашена от воплите за несигурност в София,не посмях да се обърна.А кръшният смях на моя син и неговото:“Знам си,ти си моят най–сигурен ключар“…И той се прибираше по това време.В тишината на нощната улица почувствах,че скоро ще се разлистят плахите градски дървета.Знае се,че не измислям истории.Те са част от живота ми…Тази е от преди една година
