Ден като есенно бижу.Двоен празник имам-На Будителите и на Вси светии.Бавният ритъм е и поради бавното оздравяване в последните месеци. Не се хваля и оплаквам.За пръв път си пожелавам почти всеки ден“Хайде,и днес да е здраве“.Тази сутрин избрах да отбележа празниците с кратко пътуване към „Снежната планина“.Лесно е и кратко,Даже „мързеливо“.Влакчето се проточи нагоре и започна неописуемите си пируети над скалистите улеи и незаснежените още долинки.Селцата и градчетата-поотпочинали от жегите.Но позатворили се хора след поредната стихия на горските пожари миналата седмица.Още кръжат хеликоптерите./А аз ги чувам и нощем да облитат региона/.Така унесена в съзерцанието,не забелязах „обезлюдяването“ на мотрисите.Нищо.Даже по-добре.Тихо,с маски и бръмченето на локомотива.На малката крайна гара е толкова безлюдно.Чак изтръпва човек от тази самота.Загледах се в сградата.“Типова,следвоенна“.Като конфекция са всичките малки гарички.Нямат капацитет за оживено движение.Нито пък са проектирани за такова.Зад хълма е Унгария…Огледах и площадчето отпред.Кафенето е всъщност пицария.Имаше само 2 масички.И един посетител. Избрах си поръчката и се настаних.Дойде и келнерката.Записа си и малко несигурно ме попита откъде съм.Поусмихнах се.Казах че съм българка.“Ами да“,възкликна . „Вие ни „приехте“в Австрия.Бяхме в бежанския лагер през 2016. От Украйна сме.Тук съм с малката ми сестра.Сменяме се. Законно работим. А родителите ни са в планинската хижа над града.Трета година се радват на много посетители“.Насладих се на вкусното кафе и красивата торта.После,чаша „просеко“и шепа варени кестени.Бонус.И телефонно обаждане“от родителите“.В хижата над градчето“.Пожелаха да дойдат да се видим.Изчаках до следващия влак за дома ми.Но срещнах „мои хора“.Не могат да отидат скоро в родината си.Поради документални ограничения.Очаквайки решението си за постоянно живеене тук.И потвърждението на жилищен кредит от една банка.Даже ме заведоха до бъдещия си дом-една скромна уютна стара къща с хубав двор.Наблизо до гарата .“Нали ще дойдете след 3-4 седмици? Тогава тази къща ще е наша.И вратата винаги ще е отворена за Вас“.Красива е есенната „промоция“ на такива срещи.А казват,че светът е голям…Не е.До паркинга едва пренесох чантата с домашни ябълки,орехи и тиква.От бъдещия дом на „моите хора“.
