Има няколко неща,които съвсем съзнателно и последователно съм избягвала да обсъждам публично.Едната от тях е любовната привързаност към родните ми хора.Да,правиллно е- родните ми хора.
Поради това,че цъдбата и Бог раздели,разцепи живота ми за пореден път,аз още по-плахо споделям съкровени неща с хора от масовите ми персонални контакти. Научих се да си стискам зъбите.Понякога процеждам някое неспокойно откровение от преживяванията.Но рядко. Всеки път се оттласквам с огромен страх,да „не ми научат тайните“.
Така се случва,че съм заобиколена от хора с доста липси в културно отношение,но се смирих и с това.И точно затова,чувствам облекчени,че не мога да споделям най-важните си
