Караоке бар

Караоке.Някъде има караоке клубове.В тях ходят различни хора.Сядат до масичките.Отпускат душите и даже искат да си попеят някоя от песните.А притежателите на тези клубове знаят какви песни да звучат.Хората зад масичките трябва да отпускат душите си,сърцата,усмивките си….Пепа нервно поръча кафе и някаква лимонада..Очакваше Светла да е пристигнала.Обаче – не.Имало задръстване,скапало се настроението…Смълчаното пространство се огласи от хрипкав мъжки глас,който танцува с дамата.Лее се песента.Двойката с песента също се плъзга до края на дансинга. Последен акорд.И молбата да седнат при нея,Пепа.И седнаха.Поръчаха.Възрастна двойка.Жената-на възрастта на майка ѝ.Но в добре прилепнала светла рокля.Мъжът-стар,според дамата си.Ама че особняци.Пепа се заслуша в разговора им.//Не,не.Не ги подслушва/.Имат си още програмка.Разходка автомобил без покрив.Ами да,отдавна жената била сама.Работела в библиотеката и все нямала време и пари да се повози на такова чудо.Пък и,самааа.Няма с кого.Докато не срещнала този чуден мъж.Но той пък,вдовец. И с деца,внуци, къща за обгрижване. Стигнало се до ревността на децата,страхът да не им „отнеме чудатия стар баща“,наследството…Абее. Най-различни съмнения и страхове. След щателни“разследвания“- отпаднали страхове и великодушно разрешение за „старомоден брак“. Така и така,тя си е „стара мома“ от всякъде. „Интелектуално“ започнали да ходят на боулинг, ето ги и на „караоке“. И…с модна рокля. След час са на разходка с ретро-автомобил. Е, за двата часа таксата е „солена“. Но пък ще е спомен на двамата,и „за цял живот“…Пък,кой знае колко ще трае този „цял живот“? И докога? И за кого : за разказващите или за слушащите?Амааа, ретро- автомобилът е пристигнал….Следват двата часа „стара мечта“. После ще дойдат пак тук за още един „дрезгав романс“. На Уийли Нелсън.Пепа въздъхна. Днес няма да пее,явно. Ще търси „стари мечти“ .В собствената си свита душа.Тази среща с нашите „свити души“ трябва да се състои. Не. Нали,знаете,не измислям. Друг го е изживял.И се е срещнал с душата си.Преди божественото рождество сме.Може би. Мария МалеваСреща с душата ни – и желана, и страшна. Сигурно и затова, така често отлагана!?

Sofia Dona StamovМария Малева Абсолютно точно…Понякога,даже ни се иска да“избягаме.да се скрием.Мислим си,че е нашето спасение в „бягството“.

Мария Божкова

Silvia Karoline Buchfeller

Цветелина АнгеловаНякои цял живот търсят сродната душа. Аз я намерих, дори и за малко, но други така и не я срещат!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *