Знаете,че имах един приятел,достолепен човек и притежател на най-любимия самовар в света.Съдбата ми го подари това приятелство.Почти четири години не мога да забравя срещите ни,спомените му за любимата му Вера-руската корепетиторка във Виенската опера. Било е дълга любов,оставила следи сред цялото австрийско семейство. И до днес почитат този самовар в дома на сина и снахата. Често си припомняме за онези скромни наши преживявания. Които свързват мен ,Самовара,руската музикантка Вера и достолепния стар диригент. Сега са смутни времената,но това абсолютно не ни освобождава от човешкия дълг да помним и почитаме. Всичко,в името на което живееха нашите близки хора,роднини и любими. Днес някак ни се струва,че не са се случвали разните работи…Но те са били.И са незаличими.Като рани,,като дефектна пудра или червило…Като следи от неща с „изтекъл срок“. Всички си имаме паметта. И нека си я съхраним. Като житейска съвременна библия. Думите за отрицание не са добър „код“ …Та така, в мразовитата последна есенна вечер, спомням си за „Виенския самовар“. Много специален,лиричен екзотичен…период с дружби,любови,сълзи работа,успехи,музикални фестивали,,,
