Материалът е подготвен от Оливера Арнаудова

Дълго време китайците успели да запазят в тайна рецептата  за производство на порцелан, т.н. „бяло злато“. Името на този вид керамика идва от стара италианска дума porcellana (означаваща вид морски охлюви, лат. Cypraeidae) заради приликата с полупрозрачната седефена повърхност на черупката им.

Европейците успели да разкрият тази тайна едва след около 800 години след китайците и това се случва в малкото германско градче Майсен, известно в целия свят като родно място на европейския порцелан, чиято история е много интересна. На първо място, тя е свързана със саксонският курфюрст Август Силния и алхимика Йохан Фридрих Бьотгер.

През 1701 курфюрста на Саксония и крал на Полша Август Силният взел под свое покровителство избягалия от краля на Прусия млад, но вече известен със своите научни достижения берлински аптекар, а в последствие алхимик Йохан Бьотгер, надявайки се, че най-накрая той ще открие философския камък. За попълване на опразнената кралска хазна трябвало много злато, тъй като Август бил известен със своята разточитеност и любов към разкоша.

 Август Силният

Разбира се на Бьотгер не му се отдало да получи злато, но била разкрита друга, не по-малко ценна тайна.

През 1704г. Бьотгер работил заедно с математика и експериментатор Еренфрид Валтер Чирнхаус като негов помощник. След  две години непрекъснати опити, изследователите успяват да получат не злато, а тънкостенен червено-кафяв порцелан, който нарекли-яспис.

Фрагмент от фреска в замъка Албрехтсбург. От ляво на дясно: Крал Август Силния, Йохан Фридрих Бьотгер и  Еренфрид Валтер Чирнхаус

Но така не успявали да постигнат най-важното – да намерят рецепта за тънкостенен бял порцелан, подобнен на китайския. За тази цел липсвал един много важен компонент, който бива намерен съвсем случайно. Веднъж познат на Бьотгер фризьор му признава, че когато няма достатъчно пари за материали, припудрял перуките с прах от бяла глина,  вместо със скъпоструващи пудри. Бялата глина си набавял от близките около града кариери. По този начин бил намерен липсващия ключов компонент-каолиновата глина. Така през януари 1708 г. бил получен първият бял порцелан. За съжаление, през есента Чирнхаус  умира, а Бьотгер продължава да работи самостоятелно.

Йохан Фридрих Бьотгер

След като подобрил прецизно технологията, през пролетта на 1709г., Бьотгер представил първите образци на изделия от бял порцелан на Август Силния. По същото време била готова и рецептурата за безцветна глазура, придаваща на порцелана великолепен блясък.

Кралят прекрасно разбирал важността на тези открития и още през 1710г. в замъка Албрехтсбург (Albrechtsburg)  край Майсен било организирано производството на първата порцеланова фабрика.

Замъкът Албрехтсбург (Albrechtsburg)

В историята на това производство имало три основни определящи периода.
Бьотгеровски период /1710-1719/

В работилниците на Бьотгер

В този период се полагат основите на производството на порцелан, откриването на новите материали, развитието на технологията. За порцеланът, произвеждан в този период са характерни строгите и изчистени форми и минимално художествено оформление. За украса на изделията използвали предимно цветове като злато и сребро.

Ваза от бял порцелан, Майсен (1713—1720)

Чайник от червен порцелан-Бьотгеровски период

Носорог от червен порцелан-Бьотгеровски период

Със смъртта на Бьотгер през 1719г./починал на 38 години/ този период на основополагане бил завършен.

 

Живописен период (1720-1733 г.)

Този период е свързан главно с името на художника Йохан Грегориус Херолд, който е ръководил производството на порцелан през 1720 г. след смъртта на Бьотгер. Той получава името „живописен“, тъй като художествената живопис на продуктите става доминираща. За разлика от по-рано използваната „студена“ живопис, в работата се използват цветни глазурни бои, които се фиксират  в глазурата по време на изпичане. Херолд, който притежавал тайната за създаването на такива бои е разработил богата цветова палитра, в която са се появили много нови ярки цветове. Рецептите за тяхното производство все още са засекретени.

„Луковичен декор“

През този период се ражда характерния фирмен син цвят и мотиви на Майсенското производство наречен „луковичен декор”.  Техниката на боядисване с кобалтово синьо е разработена през 1717 г. Ефектният ярко син цвят върху бял порцелан се проявявал след изпичане.Мотивите на уникалната живопис  включвал екзотични плодове (праскови, нарове), цветя (лотоси, хризантеми, божур) и листа, които са сътворени  през 1729 г. от Йохан Дейвид Крецмар под влияние на мотиви от китайският стил-Kakiemon/Какиемон. Декорът се нарича „луковичен“, въпреки че всъщност няма нищо общо със зеленчука лук. Просто наровете в рисунките на Кречмар, които той никога не бил виждал на живо като плод, изглеждали повече като лук. Изделия с „луковични” орнаменти, които били рисувателно усъвършенствани до 1739г., били изключително популярни по онова време.

Скулптурен период (1733-1756 г.)

В този период са използвани скулптури и барелефи за украса на изделията вместо декоративно изрисуване. Йохан Готлиб Кирхнер и Йохан Йоахим Кендлер работили върху създаването на такива майсторски изделия. Всеки от тях работел по свой маниер, изпълнявайки заповедта на Август, който решил да украси интериора на един от дворците си с фигури от различни животни и птици. Поради смъртта на владетеля, тази работа никога не е била завършена.

Покрай фигурите на животните и птиците Кендлер създава фигурки на огромен брой хора и композиции по различни теми. През годините на работата му в работилниците на Майсен (1735-1765) дошла „златната ера“ на производството.
Неговата серия от фигурки – герои от италианската комедия Dell arte включвала Арлекин, Коломбина, Пиеро и др., както и сатиричната серия от 22 фигурки- „Monkey Orchestra“/”Маймунският оркестър”, която по-късно става колекция на Мадам Помпадур. В настоящето фигурките са обект на скъпо колекционерство.

Фигурки на персонажи от италианската комедия Dell arte-автор Й. Кендлер

Сатиричната серия „Monkey Orchestra“/”Маймунският оркестър”

Keндлер също така създава удивителен  стил „Schnee ball dekor“ – „снежна топка“, която във френски стил става известна като „Boule de neige“. През 1739 г. той представя ваза, направена за първи път с помощта на този много сложен стил. Всяко от многочислените цветя, украсяващи тази ваза, се формова, лепи, пече и боядисва поотделно – процесът е много трудоемък.

Ваза с украса „Boule de neige“  (Й.Кендлер)

Кендлер е участвал и в създаването на известния и най-големия по брой елементи „Лебедов  сервиз“. Този сервиз, предназначен за 100 души бил изготвен за един от ръководителите на фабриката – фон Брюл. А количеството на най-различни посуда, които влизат в него, е огромно – достига до 2000!

Kняжеската процесия / Fürstenzug

Огромното пано от майсенски порцелан е част от забележителностите на Дрезден-дължина 120 метра. Това е най-голямото порцеланово арт произведение в света. Проектирано е от художника Вилхелм Валтер /Wilhelm Walther/ в периода 1871-1876г. Проекта е реализиран през 1904-1907 г. и е съставен от 25 хиляди керамични майсенски плочки, на които се изобразява тържествено шествие на коне, отразяващо хилядолетната история на Династия Ветини/Wettin Dynasty, която управлявала в Саксония. Това е немски княжески род, дал представители на Династия Уиндзор, управлявала във Великобритания, а също и на Династията Сакс-Кобург и Гота. Изобразени са членове на фамилията управлявали в периода 1127-1904г. „Fürstenzug“ се намира на външната стена на галерията “ Langer Gang„,  в сградата на Дрезденския дворец.

Майсенският порцелан бързо става обект на култ в Европа и огромни потоци пари се вливат в съкровищницата на Саксония. Порцеланът е символ на престиж и привилегии. Благодарение на високото качество и красивите цветове, продуктите на производителя скоро печелят световна слава. Между другото, около 40% от саксонския порцелан е закупен от благородници от руската империя.

Логото на запазената марка на Майсенският порцелан  са две кръстосани саби. Ето как се е променяло изображението на марката от 1720 година до днес:

Историята на Майсенският порцелан съществува повече от три века, но популярността му не изчезва. Голяма част от ценните умения, оставени от известни стари майстори се използват успешно и досега. Много от техните рецепти все още се пазят в тайното наследство на Майсенските фабрики.