Банална история 2.
Вече споделих за Катя и нейния шеметен начин да замине за Париж. Всъщност,не е толкова“шеметен“,колкото кратък.Без никакви трудности или „интервюта“. Без излишни договорки. Събраните вещи, оставеният ключ под изтривалката.Ранното такси пред входа. Сънени улици. Няколкото часа на летището, бавното поръчване на кафето и броенето на рублите. Неспокойното наблюдение над съседните масички с чакащи своето пътуване. Всеки нещо си пийва, хапва си някаква кифличка или сандвич. Предесенно летищно утро.Новодошла група с весели жени и мъже.Поръчват,търсят да поседнат.Така до Катя се настани някакъв абсолютен „свежар“ с меко яке от най-фина еленова кожа.В есенен цвят.Даже не я попита защо се намуси. Амиии,“провинциал“,помисли си тя. Тръгнал свят да види,и да се покаже. „Провинциалът“ удобно си сложи чинийката със закуската,глътна от ароматното си кафе и най-сетне погледна към нея с леко усмихнати очи. Все едно искаше да каже ,че няма вина за ранния час и теснотията в летищното кафене. Тя кисело му отвърна и усърдно задъвка сандвича си. Беше вече се смирила с нарушения личен комфорт. Оставаше около час до повикването на пътниците за полета. Ами да,ще го изтърпи.
Наведе се над екранчето на новичкия си телефон. Имаше съобщение от Париж. Очакват я вече. Да не се притеснява. Неее, не се вълнува вече. Решението е взето, доверието огражда съмненията. Няма повод и за угризения към някого. Трудното остава винаги след нас. А предстои бъдеще на работа с деца, семейство на претопили се руснаци. Цяла метаморфоза.
И възрастната жена със сугия чадър пред вратата.Наистина, шеметни седмици. Абе, и френски ще започне да учи. Има обещание за това. Усмихнатият „свежар“дояде закуската си,педантично сгъна салфетката. И типично провинциално запита къде заминава. Катя се изчерви ,май. Как да каже че бяга от есенната си реалност? Но „свежарят“ най-спокойно продължи да говори. Връщал се в Париж след хубав и заслужен отпуск. Омъжила се сестра му,пренасяли багажа ѝ . Сега е поизморен,но в Париж ще си отдъхне от семейната сватбена олелия. Работи в отдалечена клиника за белодробни заболявания. Хирург е. Не е новак,но само той е руснак там. Наложило се да учи много и отново всичко,на френски. Сега му е далеч по-леко. И в заключение -успокоителни думи,че и тя трябва да изживее такива времена. Протегна едната си ръка, подаде визитната си картичка и тръгна бавно към безмитния магазин.Имал да прави покупки на сувенири за приятелите си от клиниката.
Катя взе протегнатата визитка и аха да каже нещоси,“свежарят“ беше вече между щандовете със сувенири. Помълча, послуша неопределения шум от „заминаващи“ и се понесе към изхода за своя полет.В главата нямаше нито милиграм оформена мисъл или някаква емоция.Пооправи копринената блузка под красивото си якенце. Как ли ще изглежда в очите на очакващите я „работодатели“?
Озърна се и за „свежаря“,зает с покупките си.Наистина не изглежда зле. „Пофранцузил“ се е. Предстоеше да се люлее в „Аерофлот“ още 3-4 часа…
