„Летищна история“
Едно смрачаване в разгара на лятото и късно вечерта.
Познавам жената,която живее в Милано от известно време..Очаквах нея и нейния съпруг да ми гостуват пътьом.Преди няколко години тя напусна Европа и се пресели в Индия.Всичко знаех за нея и злополучния ѝ брак.Замина на „авиостоп“ и срещна своята истинска любов там..Не беше идвала обратно в родината си .За да се омъжи онзи край на света, тя прие исляма.Мъжът на живота ѝ-така наричаше съпруга си.С нейната дъщеря очаквахме прегърнали букети с прекрасни цветя.Разговаряхме тихичко.Сред врявата на на виенското летище ми се мерна познато лице. Също с букет от алени рози. Приближих се и попитах защо е тук. Той ми отговори „Очаквам бившата ми жена“.и добави:“Ще донесе парите за развода ни,знаеш,че аз не мога да работя“,а за да се омъжи там,тя подписа договор,за сума,която ще ми плаща постоянно,докато е жива“.
Защото познавах всичко от тяхната печална брачна история, И,защото онзи мъж в Индия заобича красивата ми приятелка.И,за да са заедно там,те изплащат европейския ѝ развод .
Елитни сме,а? Ама търгаши .
Долетя самолетът.Започнаха да минават пристигналите .Видях приятелката ми с куфарите и своя индийски мъж.Облечени по тамошните обичаи.Тя държеше жълт пощенски плик.С досада го подхвърли към протегнатите ръце на очакващия ги „издокаран местен лентяй“. После се видяхме с нея и“по на кафе“.
Тя вметна ,че е изплатила всичко до последното евро.И че цялата сума е колкото едно жилище,за да го проиграе на покер.
Но те са купили нов дом и за порасналата ѝ тукашна дъщеря.Каза ми че щастието е открила в многомилионния си нов любим град.И с този мъж би отишла на още по-далечни земи.
Така замръкнах тогава,втренчена в алчните ръце на един картоиграч на летището.
Но пристигна самолетът и синът ми…После,забравих да разкажа.
О ,и ето, днес видях един пиян на гарата наблизо.Спомних си тази летищна история.
