Вместо приказка.В един далечен музей има малко пиано и върху него-кошница с елхови шишарки. Неволно си спомням онова очарование от един разказ в учебника ни.Беше отдавна и малко знаехме за света.Композиторът Едвард Григ често е напускал Берген,скучен и мрачен за него.Отивал някъде далеч,сред горите или полята,да се наслади на истинската природа,толкова щедра към човешката. Един ден среща малко момиченце с кошница,която е пълна с елхови шишарки. Заговорил детето,а то му разказало за скромния си живот в дома на местния лесничей Педерсен,за цветята и небето около тяхната къща с градинка.Когато стогнали до портата,Григ казал ,че иска да подари на детето в знак на благодарност за хубавия разкас за живота.Но нямал нищо,с което да я зарадва.Обещал да поднесе подаръка си след десет години,когато малката Дагни Педерсен ще бъде на 18.Тя е възхитена,защото си е помислила,че възрастният Григ ще направи стъклени или други цветни играчки през годините. Но той обещал,че след няколко дни ще е готов с подарък.Но ще го поднесе след обещаните десет години.Защото такива неща не се подаряват на малките деца.Помолил да му каже пълното си име. И тя изпълнила .Григ се връща в дома си и написва песен с посвещение на малката дъщеря на лесничея Педерсен, Дагни.За да ѝ пожелае щастлив живот.Годините бързо отминали.Дагни отива при чичо си в Берген,за да урежда живота си.Чичито купил подарък за племеничката-билет за концерт на Едвард Григ. И от сцената,пред оркесъра прозвучават невероятните думи с посвещението на „Песента на Солвейг“.Поглежда чичо си,поглежда смаяната публика,онемяла от очакване.Звучи в залата една от най-нежните и красиви песни в света.Обещаният преди десет години подарък от Едвард Григ.За дъщерята на лесничеа Педерсен.За да бъде щастлива в своя цял живот.И това ако не е приказка с приказен подарък…/Спомних си разказа от учебника ни.Името на автора е Константин Паустовски. Вдъхновен от приказките на Андерсен и музиката на Едвард Григ.
