В есенните дипли.
И в стария дома на Шостакович във Виена…/Той не е живял там,отсядал е/.
Всъщност,всичко е временно .
В един момент се скъсва животът.Или смисълът…
„Когато се завърна при вас със тихите си строфи“…
Елизавета Мнацаканова
1922 -2019
Една жена – вселена,епоха.
Личност,високо над бариерите!!!
Творец,интелектуалец,бохем и мост между етноси,култура,религия,творчество и разпространението им….Преподавател по руска литература във Виенския университет.Около 30 години.С много последователи.
Носител на награди от Австрийски министерства и сдружения на култура.
Родена в Баку през 1922 година.В семейството на лекари-арменци.Учи руска филология в Москва.Продължава да извисява дух и завършва и Московската консерватория.
Емигрант в Австрия от 1975 .Домът,в който силата на Шостакович извираше буквално от всеки ъгъл.
В неговия виенски дом.На тихата уличка…
Безгранична преданост към творците от нейното поколение,поетеса-визуалист…
Не,само да се докосне човек до библиотеката,фотоалбумите и звуците на добре акордираното пиано.С настройката на Шостакович…Ама че упование……
Спомням си как до последно я посещаваха нейни бивши студенти -австрийци.Свиреха й Рахманинов и Шостаковч.Прелистваха ескизите от изложбата й в „Албертина“.Четяха Ал.Блок в оригинал…
Мария,а ти помниш ги?
Вече няма да звучи този репертоар.Поне не в този вид.
Годините ще напомнят за една космополитна жена,интелектуален апостол,мост между култури и автори,епохи…
Искаше ми се да е вечна…
И днес е така.
Знаете,че искрено тъгувам,когато светът загуби голяма личност.
За нея съм разказвала преди около 2 години…
