ИНТИМНО
Габриела Мистрал
(Превод от испански: Ал. Муратов, Ат. Далчев)
Сега не стискаш ти ръцете мои.
Ще дойде продължителното време,
когато ще почивам с много прах
и сянка във преплетените пръсти.
И ще речеш: „Не мога
да я обичам аз, защото като жътви
изрониха се бледите й пръсти“.
Сега ти не целуваш моята уста.
Ще дойде оня миг помръкнал,
когато ще лежа сама без устни
върху земята мокра.
И ще речеш: „Обичах я, ала не мога
да я обичам повече сега, когато
не вдъхва мириса на моята целувка“.
И ще се натъжа, като те чуя,
и ще говориш като луд и сляп,
усетил моята ръка на твойто чело,
когато мойте пръсти ще се кършат
и по лицето ти, изпълнено с покруса,
ще слезе моето дихание.
Не ме докосвай. Ще излъжа,
ако река, че ти предавам мойта обич
във тези ми ръце прострени,
във моята уста, във моята шия,
а ти, повярвал, че си я изпил,
ще се измамиш ти като детенце сляпо.
Защото мойта обич не само тоя сноп
корав и прималнял на мойто тяло,
което и от досега на дрехата трепери
и подир всеки полет изостава.
Тя е в целувката, не в мойте устни,
в гласа прекършен, не и във гръдта;
че тя е божи вятър и на две разсича
на тялото ми грозда палав и немирен!
