Sofia Dona Stamov
gt1fSpionsoredu4h · Shared with Public
Стоях на моста.Пред мен,с гръб е Евтим-приятел от младините,комшия …Самотен, изгубен в потока хора около него.Та той никога не беше сам.Дори на кварталните разпивки беше винаги със Светлето.Постоях зад него.Погледах го с разбиране.Пристъпих и поздравих.Очите бяха сухи,но душата му сякаш изстена.В предишните дълги години заедност,винаги са били двама.Понякога в Гърция.Понякога в Португалия.Имат си и хазяи там.В крайбрежните им пролетно-есенни къщички.От тази есен хазяите няма как да ги посрещат.Стоеше пред очите ми,изгубен сякаш.Между миналото им щастие.И сегашната му самотност.Разбирам го.И аз така стоях между своето минало и остатъчната надежда за продължение на живота.С разликата,че аз бях доста по-млада и ангажирана с динамиката и реалността.А Евтим е по-голям от мен.Сега ще му е много тъжно,безизходно и самотно на оживения мостови тротоар.Боже,дай сили на оставащите живи да се справят.
