Зеленото якенце.
Какво ли има над високото перлено-синьо небе? Дими отдавна не може да се усмихва. Само като днес-задава си все такива въпроси,на които няма отговор. От деня, в който се върна от рентгена и викна на жена си: „Коте,нямам туберкулоза“. На радостния му вик от антрето, тя не отговори. Взираше се във фурната на печката,като че ли беше заровила там всички бижута на света. И не,не беше суетна,та да си търси бижутата. Преди да си дойде Дими,главният лекар от клиниката позвъни. Доверително изрече: „Рак и много разсейки. Няма смисъл от операция. Не е възможна и химиотерапия“.
Тя погледна пак фурната на печката и се приближи към стоящия на прага на кухнята млад мъж. Поглади лицето му. Уж неволно- опипа вратлето му./толкова беше отслабнал/ Да, имаше топчета.Точно както ѝ обясни гласът от клиниката. Пое дъх и се сепна за фурната..Беше готова вечерята им. След малко и децата ще цъфнат от лекциите си. Предложи на Дими да идат за „Кока Кола“. Изнесоха се набързо. В квартала имаше няколко магазинчета за хранителни стоки.Най-уютните места за махленска раздумка. Поздравиха ги няколко души.
Взеха си покупките,а Дими предложи: „Искаш ли да си вземем и едно шампанско ? Не е скъпо…Нали имах рожден ден.Пък и днес,виждаш,няма страх от туберкулозата“.Да,най-хубавата идея за вечерта.Ех,този Дими. Винаги иска да са радостни.Винаги е и готов да дава радост.
Само няколко седмици,а пролетта бушува като след оптимистична диагноза. Дими отпадна.Лекарствата задушаваха и последните усмивки в къщи.Тя го извеждаше надвечер в инвалидната количка. Тихи разходки.Тихи срещи.
Небето все такова-отвъд перленото синьо.
И днес Дими най-сетне помоли да поостане в градинката с дечицата и катерушките. Не му е хладно. Но може да му донесе онова зелено почти копринено яке.Тя му го беше купила с мерак за рождения ден…И хукна към тях за сандвича му,лимонадката и любимото/вече/яке.
Успя само да сипе водичка на аленото мушкато на балкона.
Припна надолу по стълбите. Към градинката с детска площадка.
Дими все така съзерцаваше любимото небе.А довечера,вместо „лека нощ“ ще и покаже нюансите в синята перлена небесна шир.
Тя приближи инвалидната количка.Дими спокойно протегна отслабнала ръка към зеленото яке.И…я отпусна.
Взорът на сините очи остана устремен към синевата.
Флиртът с медицината беше свършил.
