„Квадрат 500“.
Царството на изобразителното изкуство на България.
Бях там в края на септември. Лятно затишие,прашни тротоари и изпопадали изсъхнали от засухата отломки на клонки и листа.
Полуизскубнати прецъфтели цветя в малките алейки.Едва ли бяха поливани в последните няколко седмици. В следобедната мараня се вмъкнах и бавно поех към галеериите. Нахлуха спомените от тези стълби и парапети. Последните ни лекции-бариери по най-техническите дисциплини -„Хидравлика“, „Динамика“ и по „ТММ“. А и ние,четвъртокурсници,петокурсници.Без капка тежести в съзнанието.Имахме удоволствието да ни четат лекциите си най-изтъкнати учени в своите дисциплини. На площадката на трети етаж се спрях.Огледах пространството. И тук прах,кънтящо безлюдие.Самотни картини и още по-зацапани витрини. Нямало ли е кристално стъкло за тази галерия? Та тук,на тази площадка приключихме семестриално образованието. С цигулков концерт на „Водния цар“, професор Васил Геров./Той имаше тази традиция-да завършва семестрите си с лични изпълнения на пиеси за цигулка. Беше празник за нас,необременени негови студенти.А бяхме минали обучение и в лабораториите по хидравлика в подземието на сградата.Лично дарение за Политехниката от този именит учен, един от авторите на ПАВЕЦ „Чаира“.
Стори ми се тъжно място „Квадрат 500“.
Но при първа възможност ,пак ще отида. Заради стълбищната площадка и парапетите от моето студентство.
