Кратки страхове
Наистина,мнозина живеят с чувството,че за тях няма изпитания като болести,бедност,самотност,изолираност…Всъщност,те не живеят с такива мисли.Те имат страх,огромен страх от реалността.
Познавам много хора,които не са напускали дълго време своя благоустроен и благополучен/според тях/ свят.Независимо от възрастта,образованието или семейно-социалния статус…
Познавам и доста смели жени и мъже,вречени на промени.Но бавни,постепенни и износващи ставите на душите им.Такива имагинерни промени са ужасни,вредни и абсолютно болезнени.Дори страданието от стресовите загуби и непоправимостта им не е толкова болконосещо.
Има хора,които удобно си лежат в красивите холове,съзерцават планината,морето,улицата,динамиката във ФБ.Изчакват звънките гласчета на внучетата си вечер,шумно целуват любимия мъж/жена…и простенват:ох,предстоят такива промени,чееее.ако станат,никога няма да имам тези минути…
Да,така е.Завинаги изчезват гледките зад прозорците,звуците от телефоните са други…Няма и същите целувки…Вече се е трансформирала цялата ти същност.Личната вселена е в друга координатна система.
И …Отново сядаш за прозорец,витрина или паркова пейка.Същият свят ,който упорито си искал да се промени ,е останал някъде зад теб.Там са гледките,разходките,суетата и безгрижието.Тъгуваш за тези загуби,да.Но те нямат своя равностойност.Край тебе е твоят нов свят и трябва да се помириш с него.Вече си поулегнал,моделът на дрехите е друг.Цветът на косите,червилото,лакът за нокти,очилата…моделът на телефоните….Цветът на одеялото през нощите е друг.Всичко останало -също.Така ли е?
Намираш сили да се погледнеш в новото огледало.
Ами да!Ти уж си същият/същата.А си вече абсолютно различен.
Не е джендърска теория и преобразяване,Нееее.
Това е наложителната промяна,която може и да си искал.Но упорито изтласкваше настрани от себе си.
Считаше,че няма да те настигнат промените?Искаше ти се да не е така монотонно“онова“твое битие,а само да изглеждаш като нов…Нееее.Не става така.
Случват се стряскаши събития в личен план.Умират подпорките.Търсиш нови,сходни с тях…Но няма.И няма да има.
Осъмваш в новото ти „тук и сега“.Даже си чужд на всичкото …Докато не си кажеш“Ами,да!Прекрасно е,че ми се случи.“Моля се да съм здрав/здрава.Да си напиша задачките за деня,да се видя с приятелите,да чуя милите гласчета на порасналите деца и внуци…Да си подам документите за новата работа.Да видя дали е преведен сертификатът на новата ми професия…Да позвъня на застрахователите за новите им предложения.Да запазя час при зъболекарите.Да проверя в туристическата агенция колко струва екскурзията доооо..
Проверяваш дали кръвната захар е в нормите…Натискаш клавиша на телефона,за да чуеш гласа нааа….
Е,достатъчни са тези няколко неща,за да стане ясно,че има нова ситуация в твоя живот.Или я приемаш и не хленчиш на децата си колко си нещастен и нерелизиран,защото…
Или продължаваш да тъгуваш зад старата завеса по прашасялото ти минало.
Докато,на някой светофар те заболи главата,вие ти се свят…
И линейката отнесе гледките,креслата и тебе в интензивния сектор на някоя клиника…
