Лека вечер,приятели.Добрите хора сядат в домовете си сред близките си.Ще си поговорят за истинските божествени и душевни неща. За всички човеци тези неща са еднакви. Приблизително.Погалват си душите хората. Не спират да се надяват на мир,здраве,любов,спокойствие за дечицата си. Искат благополучие. Надяват се на тишина,топлина и нежност. Великата вяра,че ще се случи и това? Зависи ли от нас? Отговорите ги няма…И потъват често сред звън на лицемерни камбани или пламъка на безсилни свещи.Изтичат годините,омесени сред молбите и надеждите ни. Които хора не са сами си мислят надменно,че никак не е трудно да си облагодетелстван. Даже, с презрение надничат към онези,които са встрани и самотни и долу, под камбаните всеобщи. Мислят си още по-надменно: „Това на мен няма да се случи никога“.Но в часовете ни зимни се готвим да посрещнем новорождението на нашия Бог. Премълчаваме за несигурността,че в църквите се отива трудно. Там има богослужители,които често покриват ръцете си с дим от кандилото на светата молитва наша. И после старателно измиват до блясък и с парфюм ръцете си. От нашите съкровени молитви не остава и следа по тези богослужливи ръце… Поради тази причина разбиваме своята крехка вяра в предварителните рождества.Преосмисляме, за да продължим да искаме мир, любов и духовна светлина за нас и нашите рожби.Така,че след дългите лъжи,лицемерия и разкъсани любови,човеците плашливо се оттеглят в малките си домове.Мазните ръце на надменните щастливци грабват и последната възможност за вяра. Но дали се досещат те,дори,че след малко дни,те ще са самотници?Също като тези,към които презрително отправяха погледи досега.За да ограбват вярата им.Пожелавам тихи,нешумни дни с надежда за ново рождение на справедливост за презрените в момента.Аз ще продължа да очаквам добрините на духовното ни рождество.Отново и отново.Бъдете днес добри към собствените си души. Както и към децата си. По възможност.
