Младият лекар и старият баща.

Тази история се случва често.Може би.

В прохладния кабинет ни пропуснаха след плащане на таксата „частен прием“.Бяхме обиколили десетки кабинети в няколко клиники.

За прегледи и назначаване на операции на стария ми татко.Беше прегвърлил 82.Започна отблъскване,мънкане,огъване и промяна на мненията.Очите са важни,можем да оперираме катаракта,но в по-ранна възраст,Опитвах да оправдая забавянето с препоръките на предишните лекари.Веднага падаха и към мен съмнениея дали ще мога да купя консумативите,да осигуря дарение за клиниката и пр…/нали бях вече вдовица/.Навеждах глава и мълниеносно пресмятах колко струват лещите,превързочните, чистата награда „в пликче“и пр.Трудно се обвързваха,но горе долу можех да издържа.Сумата не е малка,но се появи надежда.Случайно мина край пейката в чакалнята един млад наперен хирург.Поспря се и каза:чух всички разговори“.Елате следобед в моя кабинет,ще напрявя изчисления на лещите,Ще уточним всичко.

Следобедът започна.Ние хапнахме по една кифличка с мармалад.За да не си губим реда.Извика ни младият хирург.Влазохме Направи замерванията с апаратурата/държавна е/.Написа какви са лещите,даде рецепта.Не е стар пациентът.Всичко е нормално.Просто-друга по-стара технология.Съгласни ли сте,Аз ,по момичешки,заплаках.По съвкупност-страх и избавление от търсените хонорари от действащиъе доктори.Последва имструкция за ориемане за операциите.Попитах тъповато за „хонорара“.Докторът заяви,че НЗК ще поеме всичко друго.Чак ме изду на плач.2 000 лева не трябва да търся.

Оперираха дядо Тодор.Оставиха го за наблюдение през нощта.Сутринта в кабинета отлепваха превръзки от оперираните вече очи.

Мълчание ,таткото ми се озърта,а докторът сочи мен и пита коя съм . „Моето момиченце“,отговори таткото ми. Аз го прегърнах,разплакана.От радост че полуслепият ми татковец вече прогледа.И че това направи младият,но вече прочут лекар.

Времето мина.Такива истории ставали все по-рядко.А и младите лекари рано тръгвали за терминалите.

А старците все по-малко отивали при лекарите…По различни причини.

Позволих си този спомен. Дълбоко пазя минутата в която моят татко виждаше отново. И заплатихме това,което беше посочено в графата.А аз после търсих доктора.Да му подаря от „Татковата препечена“. Не го открих.Минал беше „Терминала 2“.