Пеперудата
Нощта беше чак до прозореца. В малкия кръг от светлина, който бях нарисувал плътно около себе си, една пеперуда полетя диво.
Бръмчеше, пърхаше, преобръщаше се, шумолеше в хартиения чадър, блъскаше се ужасно в съдбата си, разбиваше се, изгаряше се
Хванах го несръчно, с човешки ръце, То биеше като живо сърце, Уплашен, яростен в отчаяние, аз бях безпомощен да го защитя.
Три пъти го хвърлих със силен замах в черната градина. Но той видя щастието си в блясъка, Три пъти отвърна,
Докато не се олюля, опипвайки, сляпо през стаята, за да свърши безшумно… Но върху ръцете ми остана блясъкът на най-чистото злато.
Ойген Рот
Напред към съдържанието
