Под Вароша запее ли Осъмът тих…
Някога беше далеч по-приятна пролетта над моя град. Защото бяхме много по-млади и децата ни доста малки.Празнувахме десет години от завършването на гимназията. Толкова млади и красиви не сме били никога преди онази вечер. Така резолира Банчо,с голямата цигулка,демек контрабас.Сред нашия випуск имахме и няколко любовни двойки.Как прехвърчаха искрите,ах…В дълбоката нощ,над дворчето с ресторант в стария град се понесе мелодия,която не остави дори папер от нашата сдържаност.
И старите трепети пламнаха под лозницата.Май Мишо беше-предложи“старите гаджета“ да изтанцуват парчето.И така стана…Качихме над едната от масите малко столче. И Ленко прегърна любимата си….беше невероятно. Ние пък,без „ученически гаджета“, бяхме като омагьосани от страстния им блус…Един железен офицер и тя…девойката със специалност физика…Какво пък?
„Любви все возрасты покорны,ее порывы животворны“ – произнесе бившата ни учителка по физика,/която беше само няколко години по-голяма от нас и знаеше руски /.
Ако някой си спомни онази вълшебна следученическа вечерна среща във „Вароша“.да ми пише на „лични“
