Нещо много особено има във въздуха. Уж е пролет краснолика,но няма онова опияняващо усещане на всемирна свежест.
Небето се покрива с облаци,но преди тях се е спуснала изсушаваща мараня.
Ахаааа,сетих се защо е така. Предстои ни Великден. Онзи, нашенският.
„Великденското навечерие.
Христос е символът на една лична човешка драма,пречистване,поучение и …всеобщо избавление.
Не съм фанатично религиозна.Нито неверница. Християнка съм. Православна. Имам много приятели и колеги от всички възможни страни и религии. За мен е чест,че са ми дружки през годините на най-силни бури и хали. Помитащи цели поколения и идеологии. Помня времената, когато от нашата улица милиция и „доброволни отрядници“завардваха подстъпите към храма „Александър Невски“. Защото някоя баба или семейство можели да идат да запалят свещица в полунощ.
Млади и доверчиви хора не напираха към храмовете.Вероятно,правили са го по провинциалните си селца и градчета.От нашия балкон святкаха лампите на патрулиращите „Лади“ и „Волги“.И това беше великденската заплаха за властта.
Изтече времето на обработката ни.Сега тече друга „обработка“. И аз не вярвам на никоя власт.След като пред олтара в „Ал.Невски“ на връх Коледа 1989 година същите пазванти и новите властници забучиха пред мазните си физиономии свещи като колове.
Приятели имах от цялата палитра с „коловете“замъкнали се в красивия храм.. Смаях се. Че даже и юристът на института, в който съм работила „по разпределение“ ,беше вирнал една свещ като топола. /Иде реч за Лучников/… И други разни…
Бог е милостив. И приема нашите молби.
Дали разбира,обаче,кога сме искрени? Със сигурност,нали затова е Бог.
Лека вечер,приятели.
Бъдете здрави,оздравявайте./ако има възможност/. Обичайте. Мразете мълчаливо. По възможност, не вряскайте.
Не се превръщайте в колекция от свещи за неверници и използвачи.
