Хубав е денят 16-ти юни.На границата между пролет и лято.Някои имат и рожден ден.Аз сърдечно ги поздравих.Други споделят за дипломиране на любимите си дечица.Вече пораснали.И готови да поемат по професионалните си пътеки.Нека успяват.
За България,обаче,не е добър денят.Уви.
Светът трябваше да е преобразен.След смразяваща карантина.След хиляди болести,тревоги,смърти…
Пролетните дъждове отмиха част от заразите.А в душите,уви,полепнали утайките на страх,зарази,погубени пътувания.Намалени заплати.
Някои нямат работа,нямат и доходи.Както изглежда-няма и да имат.Въпреки спасителните жилетки,подхвърляни тук и там.
Дошло е времето тези хора да си помислят добре накъде да потеглят.Как да си преустроят живота…Излишни са словата на плитко съсътрадание.Няма да се чуят и молитвите им.Нито проклятията.
Защо ли?
Защото дълговете на морала са огромни,претъпкани са складовете с обещания.Божествени.И административни.
Видяхме,че пред смъртоносните лавини от излишна „политическа загриженост“,всички са безсилни.
Днес се преобръщат пластовете на интернационализма в глобална омраза и дискриминация.
Простащината,утаявана столетия под олтарите и кандилцата надигна глава.От страх пред смъртта си.Заля улиците на могъщите властници..Потопи ги в своя сос .Смачка им фасоните,попари им перчемите.На други пък,отне жезъла на дълголетието и всеобщото одобрение.
Синеок или мургав,в жилите блика кръв с подобен състав.И само измислените с хилядолетия бариери на омразата и непълноценното щастие се покриха с патината на собственото безсилие.
Човеците седят пред екраните и зяпат с нечувано безразличие как умират дърветата.По които са се накатерили властниците.
Свлачището помита суетата.И я превръща в кална безформеност…
Хайде,няма нужда да оплакваме така красивите поляни,езера и реки.Милиони години влачат хората.На талази,украсени с короните на фараони,атински божества и тракийски силуети…
В нозете на всеки бог лежат милиарди трупове.Никой не е оцелял.
И днес е така.Но ние не се заглеждахме.Вирнахме главите си над хоризонта.Оказа се,че няма хоризонт без да крачим.
Няма и песни,които да ни спасят от лошотията,наричана „идеология на масите“.Тези песни се зовяха „химни“…
Все още не е лято,за да го възпеем.
И не е нужно.То ще дойде и без нашите дитирамби.Продължение на пролетта.Която изживяхме в хралупите си.
Кой както можеше.
