Световните събития са важни,разбира се.
И имат своята логика,макар и често нарушавана.
Коледа за нас означаваше и това: да се събере фамилията на зимното събитие- пресни пържолки във фурната на печката .В огромна тава. Греяна ракия в чайник ,с възрастта на бабите ни,малки порцеланови чашки до всяка чиния.И тези чашки с достолепна възраст.Произведени във фабрика „Развитие“, Калейца.
В грамадна порцеланова паница/ отново производство на фабрика „Развитие“/ имаше хрупкава трушия от моркови,зелени доматки,дълги чушки,целина и чесън.Всичко – произведено в малката градина на баба,на горния край в троянското село.
В топлата голяма стая,която наричахме „вкъщи“
е масата.Покрита с домашен месал с жълти нишки.Столовете бяха дървени,произведени в работилницата на Дядо Гечо – един от близките роднини по бабина линия. Сядахме нетърпелово да ни гощават.Обаче,големите трябва да се почерпят и поздравят.Следваше тогава хапването на домашната мръвка,пресният хляб,изпечен пак в тази голяма печка,/производство на моя дядо Минко.Той можеше всичко/. Накрая следваше парче домашна баница с печени кори /пак на плочата на тази уютна печка.
Напред към съдържанието
