Преди 180 години, през ноември 1843 г., 25-годишният Иван Тургенев среща 22-годишната омъжена френска певица Полин Виардо. Всъщност те бяха представени от съпруга на Полина, Луи Виардо, препоръчвайки Иван Сергеевич като „руски земевладелец, добър ловец, приятен събеседник и лош поет“. Писателят пише в дневника си: „Среща с Полина“. И той нарисува кръст до него. Откъде тогава да знае, че ще носи този кръст през целия си живот. Любовта на Иван Тургенев и Полина Виардо продължи 40 години. Първата им среща се състоя в операта в Санкт Петербург. „Грозно!“ – лъсна в залата, когато певицата излезе на сцената. Наведена, с неудобна фигура, с изпъкнали очи и лице, което според Иля Репин е невъзможно да се гледа отпред, Полина изглеждаше грозна за мнозина. Но щом започна да пее… “Божествено!” – всички въздъхнаха. „От момента, в който я видях за първи път, от тази съдбовна минута, аз й принадлежах изцяло, както кучето принадлежи на стопанина си…“, ще каже Тургенев. Скоро писателят започна да влиза в гримьорната на Полина наравно с някои генерали, графове и сина на директора на Императорския театър. Всеки от „ухажорите“ трябваше да забавлява мадам Виардо с истории по време на антракта. Тургенев лесно надмина съперниците си. Срещите станаха ежедневни. Заради нея Тургенев напуска родината, семейството и приятелите си. Париж, Лондон, Баден-Баден, пак Париж… Писателят послушно следва любимата си от град на град, от страна на страна. Точно 7 години по-късно, на 13 ноември 1850 г., той ще й напише писмо: „Дай Боже да прекараме следващата годишнина от този ден заедно и дори след седем години нашето приятелство да остане същото. Днес отидох да разгледам къщата, където за първи път имах щастието да говоря с вас преди седем години. Тази къща се намира на Невски, срещу Александринския театър; вашият апартамент беше на самия ъгъл – помните ли? В целия ми живот няма по-ценни спомени от тези, които са свързани с теб… Радвам се да усетя в себе си, след седем години, същото дълбоко, истинско, неизменно чувство, отдадено на теб; Това съзнание ми въздейства благотворно и душевно, като ярък слънчев лъч; Явно съм предопределен за щастие, щом заслужавам отражението на твоя живот да се смеси с моя! Докато съм жив, ще се старая да съм достоен за такова щастие; Започнах да се уважавам, откакто нося това съкровище в себе си. Знаеш ли, това, което ти казвам, е истина, доколкото може да бъде истина една човешка дума… Надявам се, че четенето на тези редове ще ти достави удоволствие… а сега ме остави да падна в краката ти.” До края на дните си той остава в семейството на Виардо и умира в ръцете на любимата си. Полина надживя своя почитател с 27 год
