Как Фердинанд Сакскобургготски е станал български княз Много съвременници на княз и цар Фер- динанд са описали престъпната му дейност на българска земя1. Посочили са притежава- ните от него качества – двуличие, алчност, отмъстителност, подлост, перверзност. Пред- става за образа на Фердинанд може да се по- лучи и от неговите писма, публикувани в книгата му “Съвети към сина”. В тези писма (написани към края на 30-те години на ХХ век) той отправя съвети към царуващия по това време у нас негов син цар Борис Трети и пише за себе си следното: “Аз бях голям лъ- жец, по-фалшив и по-лукав от всички, заради това можах да надиграя най-рафинираните гешефтари и най-хитрите мои братя короно- вани глави”2. Такъв го описва и неговият и на пър- вата му съпруга (княгиня Мария-Луиза) учи- 1 Ганчев, Добри. Спомени за княжеското време. Изд. на ОФ, С., 1973 и 1983 г.; Беровски, Александър. Корона и кръв. Изд. на ОФ, С., 1967 г.; Стамболийски, Александър. Избрани произведения. Изд. на БЗНС, С., 1979 г.; Йовков, Иван. Кобур- гът. Изд. „Христо Ботев”, С., 1990 г.; Констант, Стивън. Фер- динанд Лисицата. Изд. “Интерфед”, С., 1992 г. 2 Цар Фердинанд. Съвети към сина. Университетско из- дателство, “Св. Климент Охридски”, С., 1991 г., с. 30. 12 тел по български език Добри Ганчев. През 1923 г. този бележит български интелектуа- лец написва спомени, в които пише: “Цар Фердинанд много лъга през живота си. Лъга хората, лъга Бога, най-после и себе си излъга”3. Цар Фердинанд си въобразявал, че вро- деното му лицемерие (хипокризия) е умение да води така наречената “тънка дипломация”, (донесла неизмерими беди и нещастия на многострадалния български народ), но то изиг- рава и на Фердинанд лоша шега и го изхвър- ля на бунището на историята. Неговото лице- мерие особено лъснало пред руския цар и рус- кото правителство в началото на ХХ в., ко- гато наредил на портата на църквата “Св. Алек- сандър Невски” в гр. София да бъде поставе- на паметна плоча с надпис, че храмът е съз- даден при царуването на цар Фердинанд І, по- томък на витинските (т.е. на славянските) князе4. След като по негова вина България претърпява (1913 г.) първата национална ка- тастрофа и става ясно, че в бъдеще трудно може да разчита на руски благодеяния и фи- нансови помощи, той престава да се прави на славянин. По негова заповед въпросната “пло- 3 Ганчев, Д. Спомени за княжеското време, с. 121. 4 Пак там, с. 208. 13 ча” е заменена с друга, на която нищо не пи- шело за славянския произход на някогашния маджарски поручик, княз и цар Фердинанд. Има сведения, че цар Фердинанд про- изхожда от покатоличили се унгарски ев- реи. Фамилията им била Кобург-Кохари. Ба- бата на Фердинанд (по бащина линия) била принцеса фон Кохари (1797–1862г г.), свърза- на с клана Ротшилдови във Виена. Нейната и на родителите ѝ благородническа титла била купена от австро-унгарския кралски двор. Бащата на цар Фердинанд бил луд и ум- рял в лудница (Симеон Радев, Д-р Стоиловата външна политика и помирението с Русия. Изд. „Св. Климент Охридски”, С., 2012 г., с. 48). В моменти на откровения цар Ферди- нанд се изказвал с презрение за българите. Наричал ги “мръсни”5 и “миризливи”6 и дори упреквал своя син цар Борис ІІІ, загдето по време (1936 г.) на Олимпийските игри в Бер- лин им раздавал автографи. Според него „мо- рално българския народ е недорасъл, а физи- чески е просто за оплакване”7. Напомнял на сина си цар Борис Трети, че Кобургите про- изхождат от „чужда династия”, която е „чуж- 5 Ганчев, Д. Спомени за княжеското време, с. 205. 6 Цар Фердинанд. Съвети към сина, с. 13. 7 Пак там, с. 26. 14 да на българската кръв и душа” и нямат „ни- що общо с тази долна раса”8. На 26 ноември 1886 г. Фердинанд Сакс- кобургготски се самопредложил за българ- ски княз. Това станало във вариете „Ронахер” (Виена), като изпратил запасния австрийски офицер Фон дер Лааба да заяви на току-що пристигналите от България членове на бъл- гарската делегация (д-р Константин Стоилов, Константин Хаджикалчов и Димитър Греков), че бил съгласен да постави кандидатурата си за княз на България. Според изследователи на живота и де- лата на монарси и на техни роднини Ферди- нанд Сакс-Кобург-Готски се е самопредложил за български княз във Виенската опера. Те и други монархисти сякаш се страмуват да приз- наят, че това самопредлагане е станало в нощ- но заведение (вариете, мюзикхол). Позова- ват се на сведения от личния архив на въп- росната тричленна делегация банкера Конс- тантин Хаджикалчов (Калчев), който пръв се е запознал с Фердинанд, а после е бил назна- чен от него за дипломатически съветник със специални поръчения, т.е. за доверено лице на княза. В своите непубликувани записки Калчев писал, че на 13 декември 1886 г. в ло- 8 Цар Фердинанд. Съвети към сина, с. 27. 15 жата на операта (Виена), където били трима- та членове на българската делегация (нарича- ни „търсачи на цар”), дошъл австрийският офицер от запаса майор Фон дер Лааба и без никакво предисловие направил неочаквано предложение: „Във Виена се намира един млад принц от голямо семейство, роднина на всичките европейски дворове: това е Ферди- нанд Сакс-Кобург-Готски. По-добър кандидат (за български княз) от него не можете да меч- таете”9. След този кратък разговор Константин Калчев и австрийският запасен офицер отиш- ли в оперната ложа на Фердинанд, който пот- върдил, че е „готов да бъде избран за княз на България” (истинското име на автора на кни- гата “Фердинанд Лисицата” е Стоян-Констан- тин Данев, който е внук на бившия министър- председател д-р Стоян Данев и на Константин Калчев). Тази версия за първата среща на Фер- динанд Сакскобургготски с членовете на въп- росната българска делегация във Виенската опера е скалъпена, за да го представя като културен аристократ и поклонник на класи- ческата музика. Нейното разпространение е изгодно и за българите, натоварени с тежката 9 Констант, Стивън. Фердинанд Лисицата, с. 7–8. 16 мисия да търсят княз, защото за тях ще се разказва, че бидейки в европейските столици, са посещавали елитни културни заведения. Въпросните членове на делегацията би- ли избрани (на 1 ноември 1896 г.) от Третото Велико народно събрание на България със задача да обиколят европейските дворове и да намерят подходящ кандидат за българския престол. Преди да се стигне до тази мярка, след Руско-турската война (1877–1878 г.) и освобождението на България от турско роб- ство в българските земи са станали редица исторически събития: в Сан Стефано е под- писан (на 3 март 1878 г.) договор за мир, по силата на който следвало да бъде създадена автономна българска държава, включваща Се- верна и Южна България и почти цяла Ма- кедония; след това, под натиска на правител- ствата на Англия, Австро-Унгария и Герма- ния, през юли 1878 г. в Берлин е подписан договор, чрез който България била разпокъ- сана на васално на султана българско кня- жество (обхващащо Северна България и Со- фийски санджак), Източна Румелия (с център Пловдив), намираща се под султанска поли- тическа и военна власт, и Македония, дадена на Турция; през февруари 1879 г. в град Тър- ново (българското княжество) е открито Уч- редително събрание, което приело известната 17 Търновска конституция; съгласно с тази кон- ституция през април същата година е свикано Първото Велико народно събрание,
