Под балкона ми има един розов храст. Още е рано ,за да цъфти.
Зад него се люлее едно малко дръвче на круша.
Отрупана с цвят. Обещавам,утре ще я снимам. Днес вятърът извива клонките ѝ болезнено. Всеки път,когато мога,разговарям с тази работлива фиданка. Създадена и посадена единствено за радост на очите и душата.
Пролетно време винаги ни се искат много неща,повече отколкото можем да изживеем. Но всеки един от нас би искал да има под балкончето си една подобна фиданка.
А,когато откъсне време,да отиде да ѝ разкаже всичко- и истините, и лъжите.
А дръвчето-то ще слуша.
Днес съм уморена.
Но утре,след зората,ще ида при малкото вълшебно дръвче…
