Кога Дмитрий Шостакович композира известния си валс, днес никой не може да каже със сигурност: композиторът е отнесъл тази мистерия . Биографите му,обаче, тясно свързват историята на създаването му с образуването през 1936 г. на Държавния джаз оркестър на СССР, чийто музикален директор е назначен Виктор Кнушевицки и художественият директор Матвей Бланер.Те се обръщат към Шостакович,Прокофиев и Дунаевски с молба -заповед да създадат „джазови парчета“ за този неописуем Госджаз .Има доста описания за процедурите,но истината ече през 1938 г. тези творби на ммузикантите е трябвало да се харесат на Сталин.Не много ентусиазирано,но минават прослушванията.И Валс N 2 потъва в забвение.Започва Великата отечествена война в 1941 г.И целият Госджаз заминава за фронта.Повечето мусиканри загиват.Разпада се оркестърът.Партитурите са изгубват.През 1955 г.е създаден филмът „Първият ешелон“,в който е включена цялата сюита творби на Шостакович.Разбира с негово авторско съгласие.Зрителско мълчание и безразличие.По-късно ,в Лондон,Ростропович,прави опит за възраждане на тази забележителна творба и отново среща зрителското бездушие.Не е ясно как тази музика се оказва в чужбина.Обаче,великият Стенли Кубрик създава своя изключителен филм „Широко затворени очи“./Под обработката на Кралския оркестър на Нидерландия/.Звучи този „Валс“ .И не може човек да го забрави.Днес не се напомня тази не съвсем типична „забрава и възрождение“ за Руския Валс N 2.Какво ли е искал да ни доразкаже Стенли Кубрик? Знаем филма,помним актьорите и техните преживявания.Под звуците на грандиозната каскада звуци,емоции и фантазии от стари истини…
