Дарбата
Както е заваляло,та нямало да спре до сряда…Ами,октомври е.Много са тези,които искат да знаят повече за бъдещето ни.Дори се опитват да го предсказват.Търсят в унес кафегледачки,звездоброячи,нумеролози,картогледачи…А аз помня един кратък случай с млад и многообещаващ лекар-хирург.Казваха ми,че е като „рентген,не.Като скенер“.Загледах се в него веднъж.Крачи по болничните коридори самоуверено,някак си .С лека походка.Малко хора бяха близки с него.Той беше най-успешният хирург в клиниката.Много работи,но никога не извънредно.Разказаха ми случай,в който отказал да изпълни нареждането на „най-главния“.А,всъщност,човекът се вслушал в един вътрешен свой глас.“Най-главният“му предложил да оперира раково болната му дъщеря.Хирургът посетил болното момиче,поогледал и историята на заболяването.Спрял поглед и на голата глава на момичето.Хванал го за ръката,прислушал се в пулса.Няколкото секунди сърдечен синкоп на девойчето,“прошепнали“ на успешния доктор съвсем друга стратегия.Внимателно я наблюдавал няколко дни до операцията. В самия ден,своеволно изкарал количката с болното момиче не в операционната,а на слънчевата болнична тераса.Девойчето,с присвити сини очи погледнало небето-дълбоко и безкрайно.По-безкрайно и от море. В ръцете на доктора била съдбата ѝ.Тихо промълвила: „Дайте ми няколко седмици живот,докторе.Искам да си спомням как бях красива манекенка,как имах успеха на звезда…Искам да си спомням и за мама,която вече ме очаква. Искам да си спомням за дългите разходки с любимото момче от нашия клас. Искам да си спомням за разходката край Сена с тротинетката ми. Искам,искам…Как искам да съм отново малката фея на нашето училищно тържество. Не знам много за болестта си,но знам,че трябва да ме излекувате. Баща ми иска така“.Притвори сините очи,поглъщащи небето.“Баща ми иска. И аз искам,но нямам сили да продължа да искам. Нямам и време. И вие знаете това. Благодаря,че ме доведохте на тази тераса ,с това красиво бездънно небе над мен.Знаех,че ще ми подарите този час на тихо сбогуване“.“Най-добрият хирург“държеше количката с момичето. Навел глава. Очите му не гледаха небето. Нямаше сили да погледне и очите на девойчето. Но беше се уверил,че в тези минути тя е най-добрият свръхгадател на света. Защото беше приела да умира под слънцето,а не под неговия безчувствен скалпел. Това е дарбата да живееш,дори, когато…Недовършената история за „най-добрия хирург“. Така историята с този хирург и обреченото момиче продължила няколко седмици.Докато есента скрила слънцето за ледени облаци и момичето притворило своите небесни очи…
история, копирана от Нета.
Вижте по-малко
