„Широко затворени очи“. Помним този филм,нали?Аз,да си призная,изгледах по-внимателно този филм,след като изгледах едно признание на творците-създатели.Изумително е това,че разкриват един интимен свят на хора,които живеят и сега.Такива,които си имат всичко,но го откриват твърде твърде бавно.Някои никога не достигат до самите себе си.А в този филм звучи музиката на Шостакович от 1939 година.Валс N2. Написан по заповед на Сталин.Да,така е.Имало разпореждане да се създаде композиция с „лека музика“,която лесно ще достига до хората.Като всички такива на1инания-резултатът бил доста унил.И оркестърът,и нотите и всички такива изпълнения избледнели.Хората не особено радостно възприели новите настроения в тази мъзика.Забравили за „джаза“ и през войната ,после и започнали други музикални трепети.Но ето,Стенли Кубрик решава да създаде този филм,който да „обърне“ личността .Успява.Но музиката не му достигала.Започва да издирва това „зрънце“ навред.Като голям творец,почва да търси в най-богатите архиви,за да достигне до забравения от всички „Руски валс“.Сред архивите и партитурите на Лондонската филгармония.Така се появява този фаннтастичен валс отново пред света.Като познатия мотив от вълшебния танц от „Широко затворени очи“. А годината е 1999. И зазвучават тези фантастични тактове с новата сила.На новото изследователско опиянение от Стенли Кубрик.В имение на Ротшилд, „автентична обстановка“ и неспокоен прочит за сатанинските наклонности на т.н.“елит“…
