Вместо поздравление
Светът за всеки е огромен.Светъл или тъмен.Винаги, един-единствен.Както и истината.Както и най-скъпите ни хора…
За тях си спомням често.Но днес,04 март – особено ..Защото е юбилеен рожден ден на моя покоен съпруг. Васил Стамов. Познат и непознат …За всеки човек има поне две важни дати-рожденият ден и тъжният ден на смъртта.И двата ги отбелязвам.Неотменимо и с тъга.
Познат като елитен авиационен експерт.Непознат-защото годините с него ми създаваха усещането на неприкосновено лично пространство, за полет на духа,за мечтания и радост от живота.
Уви…
Много рано и много бързо ,много тихо и в най-тъжния от живота ми ден-отиде си.Навършил своите 55.Красивите души отлитат тихо и без излишни шумове…За да не смущават объркания ни свят…
Днес навярно щяхме да си направим традиционната вечеря в любимия ресторант.След няколко дни- сърдечно празнуване с всички,които обичахме и ни обичаха.
Не се получи.
Продължавам сама.Без наздравици.Без парти.Само така…Тъжно напомняне за хубавата дата.И за неизживените ни възможности.
Все пак,докато има кой да помни-живее и споменът.
Мнозина от моите приятели тук го познаваха.Бяха наши приятели.
Затова нямам правото и да отмина датата с мълчание.
И ,защото ни е мъчно ,много- много мъчно за него…
Изгубихме го.
