/Почти Шехеразада/Не знам дали тя е имала лични неприятели.Колежки бяхме и съвсем не близки приятелки.Нямахме време за подробно общуване или обсъждане.Но Таня беше душата на колектива ни.Беше и прекрасен професионал.Измисляше всякакви начини за добро настроение и по-лесно да понасяме всички ежедневности.Иначе,по външност,не блестеше никак.Удължено лице,свръхдълъг нос,хлътнали бузи и тъмни очи между щръкнали уши.Изпод светло-пепелната ѝ коса…./Не че ние пък бяхме красавици,де/.Омъжена била за свой съученик от първите класове.Нормално било всичко,докато един ден колегите на мъжа ѝ злобно подмятали за некрасивата му жена.Той,бедният,опитал да я защити.И себе си също.Вечерта разказал всичко на слънчевата си съпруга.И тя се озадачила.Помълчали,после Таня казала,че не са прави.И той ще се убеди лично по време на една разходка с нея.По главната улица на града.Съгласил се.На другия ден,по „стъргалото“ .Помолила го да не вървят заедно.Да я наблюдава от разстояние и лично да се убеди в ефектната ѝ външност.Така и направили.Тя тръгнала.Крачи Таня,“пори въздуха“пред него.И всички мъже с усмивки и удивени се заобръщали след нея….Нито един не останал безразличен…И семейното щастие било спасено.По-късно във времето,Таня ни сподели този епизод от личното й благоденствие.И добави,че на всеки срещнат мъж на улицата, се е изплезвала.
