Септември

Все пак Септември пречупва годината. Сваляме прозрачните шалчета. Смъкваме спокойствието от усмивките си. Обръщаме внимание на небето. От него всеки момент ще завали… А ние искаме само топлината да не спира…
Нееее. Есента е всичкото, което искахме през зимата, пролетта и лятото. Страстите са отзвучали. Природата събира пелената на модерния зелен цвят. Ще ни предложи палитрата на пълнокръвния живот. Под ромона на първи септември… Има успокоение. Има и напрежение. Дали пък да не се опитаме да продължим? Защо не?
Някъде започва пролет. Но тя е в другото полушарие на планетата. Знам това. Не защото съм „учена“. Защото имам приятели там. Те ще живеят по тамошните сезони. Ние – по тукашните.
Все пак, най-желаните дни предстоят, нали? Всичко онова, което беше зелено и оросено в лятната дъга, сега ще се превърне в пелена. Като истинска вълшебна завеса. Ще я повдигнем. Ще видим и дъжд, и слънце отново. Все пак…
Само септември може да превърне природата в многосезоние и надежди, и вяра, и мъдрост. Които събрахме в летните си ръце. И в шепите, сред звънящите последни песни на птиците ще чуем и съжалението, че нещо сме пропуснали да преживеем.
Е, това вече не е болест. Може да се поправи с малко желания. Спастрили сме ги през последните месеци. За да ги пренесем до Септември.
Нали искахме прохлада и изтрезняване? Ще ги има от днес!