Sofia Dona Stamov
1h · Shared with Public
Около тези дни винаги ни възлагаха съчинения за домашна работа.Почти всяка година описвахме в новите се тетрадки преживяванията от лятото.Сядахме в уютните си стаички по къщите,усмирили желанието да поиграем на „Да бие,да биееее…“ Съвсем отговорно изписвахме красиво заглавието на домашното .После …бликваха спомените от уютните махленски игри,схемите на тротоарните „дами“…После някой викваше под прозорците.Като люти куршуми излитахме.Нищо не можеше да ни спре.Спомените оставяхме „за после“.Безпомощните ни майки,разкъсвани между мармаладите и салатките за вечерната ракийка,махваха уморени ръце.Настъпваха най-романтичните предесенни часове.Сядахме на складираните цепеници под нечии прозорци.Вдишвахме ароматите на лютеници и конфитюри.И съчиненията оживяваха в стройните разкази.Имаше си очарование септември.Нали?За миг не си спирахме въздишките по отминалото лято.Тогава знаехме,че има още топли вечерни игри.Предстоеше кратката бригадирска програма по събирането на шумата от смрадлика/край Ловеч е аленочервена цялата стена на „Стратеш“ и „Хисаря“/.Сега има приятната възможност да си спомним тези дни.Да въздъхнем тихичко.Да си пожелаем да ни подмине Ковидната истеричност/децата ни и нас/.Да изживеем есента си тихо.И да допишем някогашните отложени съчинения за изживяното лято…Лека вечер,приятели.Забелязвайте хубавите неща от живота си.Носете ги дълго в сърцата.Там им е мястото.Не са за подритване…
