И аз имам „друго“усещане за величавост на реализираната мечта на Христо Явашев /Кристо/ и съпругата му Жан-Клод. Много отдавна,в една далечна страна ,те даваха интервю.Беше реализиран проектът им „Чадърите“. Аз бях на специализация по моята си професия.Но отидох на събитието.С местни колеги-японци.На въпроса за род и родина,отговори съпругата му,а той кимаше в съгласие с нея.И отговорът беше,че отдавна той не иска и да чуе за това място.Японците са достатъчно патриотични.Споделиха с мен,че красиво е станала чадърената долина,но доста по-смислено е да споделиш славата си .Тогава не разбрах скритата критика.Гледах и едновременното откриване на „Чадърите“ в САЩ,Репортаж от Калифорния.Доста рано ми беше да усетя величието на замисъла им.Годината беше 1991.И у нас започваше отръскването от клишета,догми,плакати и цитати на вождове.Сега вероятно в Париж е страхотно да се белее Арката.Все пак,Парижката Света Богородица не е възстановена след рухванетоѝ и блясъкът на Европа помръкна от пожарища и новооткрити сивкави градове за прокудени от родините си бежанци.И Жан Мишел Жар свиреше своите композиции жертвоготовно навред по света.Но най-запомнящата беше кантата в Нотр Дам.Да,Христо Явашев опакова мечтателно велики скулптурни композиции или пустинни долини./Реката Арканзас,обаче не му се покори.Политически беше протестът му/. Показа любовта и омразата си пред милиарди хора в сърцето си.Като художник и гражданин на света.Смайващото е,че не прости на измъчения си народ някогашното пренебрежение.Имаме много примери за срещи с велики български творци,които избягват помпозния блясък.Например „срещата“ с Леонардо да Винчи на летището в Рим…Асен Пейков е авторът.Един от бляскавите площади край Колизеума е кръстен на него/доста дълго след неговата смърт през 1973 г/…Има знаменателни места за прекрасни българи в много точки на планетата ни.Поклон за тях. Достъпни и разбираеми са,уважавани,или не чак толкова.Не по-малко сме велики и ние като нация,нали? Но ние услужливо криволичим сред униженията на бивши и по-малко бивши поробители за столетия. Правим им поклони и хвалебствия.Зовем това поведение „политикс на патриоти“.Ъ? и А?Това мое мнение и усещане за позавехналата идея на покриване на планетата ни с какво ли не,е неангажиращо моите приятели. Имам го и не искам да го натрапвам.Можах да живея със и без заплахата от диктатури.И без да се корумпирам.Отдалечих се и от корумпетата.Не стават за участие в „читалищния хор“.И времето им отминава.Дали е така? Ами,така е.За мен
