Прочетох в едно приятелско послание тъга,че със смрачаването затихва движението на хората по най-оживените места на София.Преди време хората се заседяваха повечко по кафенетата …Имаше и някакво“разпределение“ по професии,своеобразно и знаково.Например,моята свекърва се виждаше с приятелите си на“порция телешко варено“ в „Чешкия клуб“.Беше си тяхна своеобразна „терапия“,раздумка . Когато беше лошо времето,определяха си място и час за тези срещи,Обикновено се черпеха с по кафе,домашни тортички и ред други работи.Приятни за всички.Мама ги наричаше „срещи с приятели от младостта“. Ние,техните синове,зетьове,снахи и други зверчета- наричахме ги добродушно „Бабсъстава“. В този вид се оформяше раздумката с Драган Тенев,Ирина Михалчева,Е.Стоянова, Б,Бинев, проф.Радомиров- почвознанието беше темата му,,поетесата Северина-жената на Драган Тенев,Елка Йовкова се отпускаше да разкаже нещичко,Лили Кисимова, М.Дупаринова…И много други още хора,с които се виждах не често.По онова време бях още студентка и с малко детенце.Но с удоволствие спретвах някаква салатка с домашна ракийка от моите родители.Или някакво друго мезенце с домашно винце от Ловеч.Моите родители бяха далечко,но им разказвахме,радваха се на разказите за тези тихи „клубни вечери“ на „бабсъстава“. Обикновено, поне веднъж на 4-5 седмици се случваха.Заслушвала съм се в техните спомени или ежедневни грижи.Тагава не можех да оценя колко съкровеност има в това тяхно общуване.Поняйога годеха у на ил“Тертер“ у Ирина Михалчева,която беше невероятна разказвачка за худижествени достойнства на картини и течения в изобразителното изкуство.Сестра ѝ беше архитект о споделяше редица спомени от мъзейни архитектурни ансамбли.Поняйоа Маргарита Дупаринова рецитираше тихо кратки поеми/по памет/.Аз не ги“проверявах“ в книгите.Вярвай ѝ.И се възхищавах на особената интонация.Нямаше тогава такива джаджи да записваме.Запомняхме. Добре помня как идваше Лили Кисимова-жената на К.Йисимов,натоварена с домашен кекс или торта.Беше майсторка.Мпята свекърва фармацевт,винаги им правеше някакви специални кремчета за лице или ръце.По рецепти на моя свекър.Той ги изучавал във Виена и Загреб./Сега се питам защо пък никак не проявих интерес към тези рецепти и кремчета,за които идваха да си ги вземат доста жени от различни места в Бг.Оставяше ги Мама в черния шкаф,в най-долното чекмедже.-тайно скришно място от нашия малък син.По-късно съм се питала,как се е снабдявала с разните съставки.Оказа се,че и моите родители са търсили и намирали тези „еликсири“ и аптеки и лаборатории в Троян и Ловеч.Че дори и в Свищов.Това научих по-късно,след доста години.Пълен вид на „аз на теб,а ти-на мен“.
Подлежи на дописване тази чудна мозайка от спомени
