За хората,“възрастта и старостта“- присъствието в действителността
Все повече хората се побъркват на темата „възраст“ и „старост“. Едното е състояние . Другото е „привилегията“, подарена от природата за хората. Няма как да се манипулира тази привилегия. Защото възрастта не е конкурс за стихове,новели,мода или красота…О,не и не. „Възрастта“ са особени стъпала в развитието на хората и тяхното самочувствие.Не е случайна и толкова често пренебрегваната бариера на достъпност.Милиарди човеци не дочакват възрастта на зрелостта. Или старостта. Милиарди хора живеят и в старостта си. Полезни и възможно-най-прекрасните събеседници и разказвачи,учени,музиканти,художници, историци, градинари, конструктори, модни дизайнери, готвачи и т.н. А най-велики сред тях са бабите на внуците…
В побърканите си анализи за възраст,много „оценители“ са в грешка,че обектите на 60 са си на 60. Някои са на 40 изглеждат на 40.След тях –30-годишните са си на 30. В какво е драмата? Нали това е природната ти същност? Защо трябва да не си „себе си“? Поради оценките на категория хора,обявила себе си с правата да са „оценители“? Има такива“оценители“ от древността и до днес. Но това е техният бизнес. Те си присвояват тази роля,за да се прехранват и толкоз. Нищо повече не могат да направят. А и няма как. Решението на Природата е непроменяемо.Каквото и да се направи – годините живот са си наличност. Няма как да изглеждаш „прелестно“ с отпечатъците от години. Все се сещам за Айсидора Дънкан,…Или за днешния дует във Франция- Макрон и съпругата Брижит Макрон. Мисля,мисля- май има още такива…И независимо, какво би казал някой, ще си спомня пак едно любимо съчетание от думи и преживяване – „жени и мъже със субстанция“
