Той е.Скучно му е. Самотно му е. И накъде да тръгне ? На масата се мъдри кокетна чашка с кафе. Неговото любимо. Сам си го направи. В очакването на разговора им. А разговор нямаше. Няма и да има. На пръсти отиде до вратата.Открехна я.Погледа-погледа. Загърната в мекото одеяло,тихичко похъркваше жена му. Уморено сгънати коленете. Облекчено отметнати ръцете. Сън. Обикновена нощ за нея.Отпуснати мускулите.Увиснала гушата.Клепачите леко подпухнали…Боже.Нима за тези години това заслужаваш ? Нееее,ти си мъж.Улегнал,утвърден. Уважаван.Не бива да се отлага тръгването ти. Няма по-удобен момент от тази глуха вечер. Тръгвай,човеко. Тази уморена плът на леглото отдавна не ти носи радост.Отдавна няма какво да ти трепне пред увисналите ѝ бузи и сплъстените коси. Та тя надскочи инсулта.Справя се с всичко.Иди,човече,далеч иди.Там,при новата плът ще си изтръпнал от страст и някаква шеметна пламналост в сърцето.Свеждайки оплешивяващата си глава пред уханните кичури и пламнали устни ще получиш всичко,което не е възможно от тази полегнала уморена жена.Тръгвай.Ето,май изтичат минутките на жалост,а?Тръгвай. Докато още грее обаянието на нощта с греховния сумрак. След това няма връщане,нали знаеш? И синовете ще се позачудят над твоя трепет. После-все едно не си бил някога пламенен младеж.Старче или просто – любовник .Временен приют на амбициозна страст. Хайде,тръгни.Докато имаш минутки.Все още.
