Рокля от Майорка

„Рокля от Майорка“.
След бракоразводното дело се смъкнах по стълбището като глухоняма.Само чух,че довечера „бившият“ ще дойде „да делим“. Замятайки крака,шал и ръкавици,заплетох крака към нас. Да,дойдоха“да делим“. Мъжът,майка му и сестра му.Всичко се изръси по пода,даже чаршафите и възглавниците./В интерес на истината-майка му беше ги подарила,заедно с пешкирите за банята/.
С него седнахме в кухнята и извадих плика със спестените банкноти. Не помнех за какво сме спестявали. Изсипах ги и започнахме „да делим“. Накрая той ми протегна една банкнота и ми намигна.Видиш ли.страхотен съм, заслужила си тези стотачки.
На другия ден седнах да си направя списък с неотложните задачки.Купчината „разделени “ лежеше пред мен и ми напомняше за недовършения ремонт,неизплатените мебели…Всичко като за първи ден. Но се погледнах в огледалото-ужасих се от старомодния си вид и занемарената стойка. Наистина, добре се разведохме. Щях да се смачкам още, ако всичко беше така продължило. Приятелките дотичаха,за да ме „съветват“. От офиса ми позвъниха че съм съкратена. Оставяше фризьорноцата и поканта на едната дружка за някаква конференция в Майорка. Абе,купих 2-3 рокли, сандалетки и разпилях гривата. Евтино,но класно се получи.Реших да търся работа „след Майорка и конференцията там“. И ето…така се раздвижих.Денем дружката ми се трудеше като преводачка. Аз изучавах „Майорка“. В едно малко магазинче,в една полууличка видях страхотна рокля. Няма да я описвам Преглътнах. Отминах. До вечерта три пъти се завъртях около магазинчето. И роклята. Накрая реших-купувам я. А пък-после да става каквото ще. Добавиха ми и едни леки „балеринки“. И гривничка…Такаааа. Комплект. И защо ли? Ами,за нищото ,в което се намирам в момента.
Вечерта преди отпътуването- с дружката се веселихме на закриване на конференнцията.След 3-то шампански почнах да ги разбирам какво ми говорят от фирмата ирландците.!Че и шотландците…Страхотно…
На сутринта самолетът изрева на пистата.Отнесе ме с все новата придобивка обратно, към уволнението, кредита за ремонт и новите мебели…
След дни ми позвъниха след едно интервю и ме поканиха да им бъда счетоводителка.След време заличиха кредити,мебелите грееха в жилището ми…Един приятел на брат ми се обади и предложи да разкажа за новата си рокля от Майорка в неговото „женско списание“. Шефът на сродно издателство ме покани на творческа вечер и вече 10 години забравяме да си тръгнем.