„Зеленото куфарче“.
Все още броим мръкването в първите часове на новия наш Януари.Какво изговорихме и изнесохме извън публичните ни явки?Всеки си знае .И,ако,са били добри чувствата-опазете си ги в дланите,в пухкавите си шалове или шапките …Зимата ще ни се присмее скоро,както сме прочели. А вчера,сякаш,дрънчаха чашите с пенливия еликсир.
И днес,прибирайки се,в кадифения следобед,ми се мярна един зелен пластмасов куфар.Стори ми се много знаков целият тротуар. Мислех си,че няма повторения в наши дни,а ето,че този шегобиец,животът,ме опроверга.Застанах на рампата,понеже идваше S-влакчето.Много хора имаше,сместих се на една“обърната седалка“.И „зеленото куфарче се паркира до мен. Погледнах жената,която го побутваше. Ами да. Тя е,същата,от преди 2-3 години. Чак поех въздух.Помислих си,че ми се привижда. Приближи се кондукторът.Показах си картата.Усмивка и поздрав за ЧНГ./Те тук за нищо я нямат Новата година,след Коледата/. Амааа-нейсе. Жената до мен се сви,нямаше билет. Спогледах се с нея и кондуктора. Искаше да я глоби. Но аз се намесих несигурно. Обясних му разни глупости,като тази,че внезапно е напуснала работа,и не е имала време да купи билет.Протегнах още веднъж моята карта,той се поусмихна и отмина примирен. Жената до мен трепереше.Пък топло.Тя каза,че е пристигнала за погребална церемония на своя бивш жених от Интернет.Той се оженил за филипинка,вместо за нея.И така две години продължили кореспонденцията,след злополучната му сватба за екзотично момиче. Преди няколко дни се обадила самата филипинка и обявила,че си заминава.Да дойде и да го гледа,че е болен и безпомощен. Дошла отново,както преди 2-3 години.Намерила своя възлюбен мъж в старческия дом на градчето. Без дом ,без пукната стотинка. Жената с това „куфарче зелено“,плачеше .Тихичко и откровено.Оставила на персонала всичките си пари,за да го обгрижват подобаващо.А медицинската сестра ѝ съобщила,че той е абсолютен бедняк вече.Подали документи до съответните служби.
Докато си говорели над леглото на бедния мъж,той се пренесъл в онези владения,в които няма страдания.
И така,сагата на тази „европейка“ приключва с победата на младото момиче,отнесло всичкото имущество на обожаващия мъж…
И аз се задъхах.Побързах да тръгна към вратата на влакчето.
Оставих жената да хлипа до „зеленото си куфарче“.И да тъжи за несбъднатата своя мечта да се задоми тъдява.
Не ми се говореше.Кимнах само.И понесох новозакупения си лампион. И,какво,като е на промоция? Ще ми осветява сумрака на неясните часове от Новата година.
