Денят „Богоявление“.
Лекарят се изправи и протегна ръката си с рецептата към Богдан.“Ще се оправи жената Ви,но трябва да вземете това лекарство,Поне 3 дена трябва да го приема“. И се скри зад вратата на мрачния асансьор.
Богдан се върна и надникна в стаята на болната си жена.Диша тежко,затворени очи. Боже,колко дълго вече е зле…“Ще ида за лекарството,миличка.Почивай си сега“.
Той повлече чехлите си към кухнята.Бръкна в кръглата кутия,в която от години държаха парите си.Напипа банкнотите,преброи ги.“Няма да стигнат“,помисли си. И промърмори на себе си,че ще звънне на съседите.Да помогнат днес.
Така и направи.Отвори се вратата ,възпълната комшийка изслуша мъжа и тихо каза:“Видите ли,имам ги,но преди рождения ден на внука ми не мога да ви дам.Обещала съм нов смартфон.Няма как да се откажа“.И…притвори комшийската врата.Богдан отстъпи с наведена глава. Обърна се бавно и позвъни на другата съседска врата.“Кой е“0чу той зад вратата.“Аз съм Богдан,съседът.Имам нужда от малко заем за лекарство на жената:.“О добре.Но вече е следобед.А пари в заем се дават сутрин“.Позвънете утре,раничко.
Мъжът се дръпна сконфузен,унило слезе до долу.Улицата писта.Само отсреща,пред сладкарничката седеше един инвалид просяк.С протегната ръка.Дам-самичък.Поогледа унилия мъж,попита го какво става.Изслуша го.Като че ли на себе си каза“Моята жена умря,няма за кого да купувам лекарства“. Богдан тъкмо излизаше от аптеката ,с празни ръце.Просякът -инвалид изрече: „Ела,човеко,да си поговорим.Имам в джоба си едни от сутринта,хартисаха от закуската.Ще стигнат ли да добавим за лекарството.?“ Протегна си ръката,държейки две петолевки.
Богдан се поклони, Взе ги. Върна се в заветната аптека. На връщане стискаше малкото пакетче с кутийката живот за жена му. Очите бяха мокри.Просякът-инвалид също ронеше сълзи над пластмасовата чинийка с дребни монетки.
Свечеряваше.
Беше отминал денят Богоявление.
