В едно малко крайдунавско градче е тихо и уютно за разходки.Там се правят и най-ароматните целувчени рула…Виждала съм цели групи рокерски и велосипедни върволици търпеливо да си чакат на опашката пакетите с топлите ароматни сладкиши.Даже ,окупират всички масички и столове ,за да си хапнат с нетърпение прочутата вкуснотия.Удоволствие,когато виждаш как надписват пакетите после ,за да ги подарят на домашните си,които не са с тях…
Точно срещу това знаково сладкарско място край вечния Дунав,има един обширен магазин.Самата витрина подсказва-за обувки.Над вратата е надписът“Мариане“. Току зад стъклената витрина са рафтове.Много-много обувки.Разноцветни ,разномоделни…И там почти винаги е пълно с хора.Вижда се как седят и мерят обувките,опаковат им ги и си тръгват с по 2-3 пакета.
Какво съседство,а?Не се притесних да отида и да попитам какви са тези толкова желани обувки.Почти колкото „целувчените рула“.Млад възпълен господин веднага ме попита желая ли да купя или премеря някой от моделите…Обясних му любопитството си.Широката усмивка на кръглото лице ме обезоръжи.Е,добре,какви са моделите и материалите ,сроковете за изпълнение,цените…И куп дребни любопитства.Още по-широка усмивка.И отговор .Вече не диалектен.Преди години мъжът зад щанда бил рокер и се отбил с тайфата да си купят „целувчения деликатес“.На тръгване форсирали моторетките си.И блъснали едно момиче,което носело пакет сладкиши към своя дом.На улицата се разпилели целувки,счупена кошница,,разцепен велосипед .И момичето.Със счупените крака и плачещо от болка.
Тайфата с моторетките била арестувана,разпитана и…обвинена за произшествието.Момичето се оправяло бързо.Но единият крак станал непоправимо по-къс и изкривен.Няма възможност за повече намеса на ортопедите.Единият от рокерите започнал да идва всеки ден ,за да помага на момичето да проходи.Не било много успешно това възстановяване.И той попитал няма ли наблизо магазин за ортопедични обувки.Нямало.И точно в това време видял ,че магазин за аксесоари за обувки ще бъде закрит.Попитал за наем и стоки,които могат да се продават там.Наел го.Започнал да изучава обущарския занаят.Научил се да прави „удобни обувки“ за своето болно момиче.Което проходило.Но все още нямало надеждна подкрепа за самостоятелно движение.Момъкът пригодил обувки,подложки и така облекчил прохождането на любимата си Мариане.Започнали да надничат там и други нуждаещи се от облегчителни обувки,сандали,ботушки и пр.Прочул се младежът-рокер със старанието си и коректната помощ за всеки…После…ами после решил да се ожени за Мариане,за да може винаги да ѝ помага.Не,не от чувство за вина.
А от чувство на любов.Мотористите,които идват за сладкиши ,често отправят специални поздрави за обущаря-рокер.Да,Мариане сега се грижи за порастващите деца.И никое от тях няма право да пресича площадчето самостоятелно.Защото може палавите рокери да отнесат вихрено поредната кошничка с прословутите целувчени рула.
Всъщност,сега там е тихо.Затворено е обувното цехче.Затворена е и „целувчената“сладкарница…В очакване да приключи карантината от „третия локдаун“.
