Двойката от съседната маса.

February 21, 2016 ·
„Човек не е това,което иска да бъде,а е това,което не може да не бъде“ е казал един истински виртуоз на словото,Съмърсет Моъм…Всичко може да ни се случва,включително и това ,което не искаме.Но да бъдем това,което не сме-това е невъзможно…Скоро седнах в едно малко кафене и се зачетох в поредните критики към съвременните обществени порядки тук и там…Влакът скоро ще пристигне и аз побързах с поръчката…Миловидната келнерка се усмихна и ми обеща да е кратко чакането…
Продължих да надничам във вестинкарските колони-и нищо не ми допадна…“Обществен порядък““сигурност“ и незнамси какво…Във времето,когато нищо не е на мястото си…Според нашите представи за обещствена субординация…Щурат се на глутници циганки и цигани „европейски гражданки и граждани“.Просят наоколо.Сноват брадати млади мъже-нашественици от други земи и светове…Надничат в кафето и смутени девойки с твърде кресливи гримирани физиономии.Пъстър свят…Като в пристанището на Хамбург или друго някое….Пък нищо не грабва вниманието ми.Влакът още не е пристигнал.Аз съм подранила…Докатооо
На съседната маса се настани една впечатляваща двойка…Един снажен,елегантно облечен застаряващ мъж.И една сочна,небрежно наметната с мантото си русолява млада дама,с очила и прибрана коса…
В цялото това описание не мога да впиша онези акценти,които правят двойката отличаваща се от приетия“обществен ред“. Всичко у двамата е толкова индивидуално и вдъхващо симпатия и особен вид уважение.Думичката не е открита.Елегантният и правещ впечатление мъж се отправи към витрината с тортичките и прочие лакомства.Кратък диалог между него и продавачката…
В това време неговата млада дама небрежно смъкна наметалото,прехвърли го на съседния стол.В куфарчето с колелца до нея явно имаше нещо,което ѝ трябваше.Непринудено се наведе да си търси в хаоса нужното „нещо“. Забравйки, че е с мини рокля и навеждайки се …Аз се позасмях,защото цялото поведение на хубавата блондинка ми даде отговора към напъващите се журналисти да опишат правилата на поведение или самоконтрол.И този отговор не е брутален или нещо друго .Просто,трябва да си себе си.Дали роклята ти е къса,панталонът тесен и къс…А роклята,неуспяваща да закрие красивите крака на блондинката…Няма много варианти на отговор.
У дома си е тази двойка,нешумна и кротко пиеща чай в студения петъчен следобед.С кратко докосване на ръцете..Дали тези минутки са увертюрата на красив завършек на седмицата или раздяла след няколко почивни дни…Те си знаят какво предстои.Но пиенето на чай,в уютното кафене,непринудените кратки фрази между тях…Подсказка за една спокойна и уверена в себе си част от обществения пейзаж.без шум и парадност настояваща за своята независимост.Както и за това,че тази прослойка от людската гмеж търси и иска своето право на недокосване от останалите …Тишината около тази двойка ми даде своеобразен подтик към възхита от независимостта и усещането за освободеност.
Може наистина да пресилваме някои неща.Може да недооценяваме дребните но искрени жестове на индивидуалност.Вън от журналистическите и управленски матрици.
Само формите на общуване могат да подскажат на цялата тъжна околност колко е важно да си „себе си“.И да не допускаш другите да нарушат твоето лично пространство.В което си най-много „себе си“…
Влакът беше пристигнал.Видях тракащите куфарчета по тротоарите.Станах и се запътих да срещна тези,които очаквах за моя уикенд.Тихо …Излизайки,мернах с очи,как красивата блондинка и нейният впечатляващ мъж се обърнаха след мен…
Дали защото ги наблюдавах крадешком?С нескрита симпатия…Или,защото гипсираната ми ръка бие на очи?
Всъщност,празникът започва в петък.
Затова обичам интимните дни на седмиците