Въпрос на лична хигиена е да ограничим гнева си. Поне толкова,че да не си пълним душите си с токсини.
И аз имам ръчен часовник. Швейцарски е. Със 17 диамантчета в механизма си. Позлатен е. Купиха ми го нашите,когато завърших 8 клас с пълно отличие. Но се разболях и влязох в болница.Лекарите забраниха да го ползвам там,за да не се разсейвам от оздравяването. Така изтече дългото лечение ,та чак до есента. Оздравях,разбира се.В Ловеч имаше страхотни лекари. После ми купиха и акордеон. Пълен комплект на суетата.
И се започна.
Но онова часовниче, първото,швейцарското още ми е в шкафчето. На гърба му има изписано посвещение на мама и тати. Бяха го занесли в ателието в „Покрития мост“. До това часовникарско ателие имаше и магазинче за акордеони. „Бай Коста“ .Там ми поправиха клавишите веднъж,защото „заекваше“ при студ , моят „Велтмайстер“. И той си е в калъфа. И кадифената кърпа за почистването му си е там. И едни нотни свитъци от онова време./Тук,в Австрия имам „един италианец“,ръчна изработка/.
Това,всичкото, го описвам, за да си подобря настроението от жалката ни реалност. И сега ще оздравее обществото ни,но трябва да има много „кърпи от кадифе“,за да почистват тази тинята,която опитват да ни пробутват за цивилизация.
Хайде, да попитам,кога за последен път сте слушали за „Дяволчето Фют“? Махнете ги тези неграмотници от „стените си“.
А люляците прецъфтяха…
