Старият обущар.
В малката уличка е полутъмно,поради високите сгради.Магазинчета с малки витрини.Почти винаги някой почиства стъклата им от натрупващата се влага и тихото влачене на сезоните. Минувачите точно отмерват крачките си до скърцащите врати. Призвънват традиционните звънчета. На двата края на малката уличка има мънички кафенета.Едното е толкова кокетно,с примамлива светлина,защото се смесват лампите на две улички…Красиво,монотонно,без романтика.Само опазени спомени.До красивото кафене има скромна витринка на обущарска работилница. Мъжът зад тезгяха рядко се появява на вратата.Вътре има обувки,подметки,мостри на кожи,четки и велурчета за лъскане .На охлузения тезгях виси актуален календар.
Над него-снимката на красиво момиче с ефирна рокля.
Старият мъж винаги чука нещо над масичката и калъпа на поредната обувчица. Винаги ми е интересно да го посещавам. Казва се Йоши./От Йозеф/.“Но ми казват Сеппи./Абе,австрийски мурафети/.Попитах го веднъж за снимката зад него. Поусмихна се и ми каза,че това е неговата дъщеря.Облечена е като фея,а обувките са негово творение.Довери ми,че ги е изработил от най-фината обработена напа.И е вложил сърцето и фантазията си.За ръцете му-оглежда ги- да не говорим. Обръща се и гали с поглед голямата фотография.Оправя омазнената си работна престилка и добавя.
-Тя е моята най-голяма гордост. Наскоро получи главната роля в един оперен театър,далеч на Изток. Изпратих ѝ нови цвички.Изумрудено зелени.Като очите ѝ.
И се навежда отново над калъпа,върху който вае нови обувки за някоя елегантна клиентка.
После добавя,че има и една жена,която редовно поръчвала обувките си при него.
Но била само с един крак. Защото паднала от един автобус.И…не могли да спасят ранения глезен.Излизам нажалена от малката виенска обущарница. Бавно потъвам в топлия уют на „Tchibo“.
На тази уличка всичко е уютно.И Добродушно.Като стария обущар Йоши/абе Сеппи/.
