Трудно решение беше за двамата. Личеше страхът от такова решение.Но пък,беше важно,дори съдбоносно. Достатъчно време се мотаеха по общинските квартири.Нямат основание да се връщат и в родния Черноморец.Приключени са там всички неща.Мерак им бе един апартамент наоколо.Продават ги сега доста. Но се подметна тази стара къща.Договориха се с хората и мебелите да се включат в цената.И посудата,и пердетата. Абе,всичкоооо. Възрастните родители са немощни и са си ги прибрали при тях продавачите. Почнаха мъките по кредита. Симо нямаше постоянна работа в автосервиза. Въпреки желанието му,собственикът не го харесваше и не го вземаше насериозно.Мераците на Весето пък за много заплати граничеха с лакомия. Ама на,трябвало е да стане така,та Симо да се стресне.В чужбина ценят тенекеджиите.Много коли за „изчукване“. Потърси нагоре-надолу работа в друг сервиз и всичко дойде на мястото си.И се занизаха годините…Работа смени,допълнителни фирми,давай-давай.Весето тичаше от болницата,където работеше в частните домове на докторките -почти замръкваше.Порасна синчето. Отказа да продължи в гимназия.Не се справя с немския.Започна да учи за бръснар. И успя. За две години-усвои всички изисквания, пожела да работи и у дома. Купиха му оборудване и се подредиха нещата в мазето.Вместо инфрарот кабинката…Кредитът за къщата се стопяваше.Година след година.Весето и Симо ,синът,че и младият зет-всички се наежиха да изплащат.Така неусетно се стигнаха дни,в които рухна Весето,После и Симо се прекърши. Слегнаха се двамата.Нямаха ищах за сауната от австрийската си къща.Набързо се къпеха в потъмняващата баня,за да не я отопляват „излишно“. В България,в Черноморец,сватовете отглеждаха внучетата.Помагаха по този начин за кредита. Хубавата къща с китния двор залиня.Двамата ,Весето и Симо,рухнаха. Не можаха да се докарат нещата до пенсия,изтъняха им мечтите да идат на курорт „някога и някъде“.
И една сутрин,изпищя Весето.Симо беше получил инсулт в съня си. Не можеше да движи ляв крак и лява ръка.Откарали го в болницата.На системи е,не говори.Като зла вещица,надничаше и заповедта на шефа му за неспазване на трудовата дисциплина и отклоняване от преки задължения.На косъм не можаха да го пенсионират по инвалидност. Весето остана в болницата санитарка.Поне това.Немислимо беше да ходи допълнително да чисти домовете на лекарките и сестрите.А това си беше чисто отделна заплата. Няма как вече да очаква това.Стигаше ѝ да се пробере при неподвижния си Симо.Докато го нахрани,измие и го сложи да спи с лекарствата…нощта вече беше обвила красивия и уютен /на вид/дом.Кредитът още лежи. И очаква погасяването.Весето се договори да изплаща по-малка сума вече. Съгласиха се в банката.
Остава в някоя тиха вечер ,да седне сама сред уютния хол,да изпие хапчето за кръвното,да нахрани Симо и натъпче в устата и неговите „инсултни“хапове,да отпусне уморените си ръце….И да избърше потеклите сълзи от парещите очи.
Но,пак ще се попита,защо ѝ трябваше толкова много да тича на различните места да работи за кредита“?Защо и Симо чаткаще до среднощ в сервиза „извънредната“ охлузена кола?За някоя допълнителна хилядарка?Пък,сега няма как да бъде „инвалид пенсионер“.Ще трябва да се смиряват с по-малкото зло.Вече няма да се оправдават „че имат много работа“.Съдбата удря точно тогава и точно там,където най-силно искал да отбягваш другарите си…Защото вече не си бил малко „над тях“и този хубав дом ти отне чувството за мярка.
