С мъжа ми бяхме в едно кафене и пиехме кафе. Съпругът ми беше млад и красив и аз го обичах. Бях облечена със старо палто, което съсипваше живота ми. Страдах от комплекс за малоценност и мразех това палто, което не ме топлеше, а само ме правеше грозна. Кафенето беше евтино, а кафето безвкусно. И мечтаех, че някой ден ще пием хубаво кафе в красив ресторант и ще съм модерно облечена. А съпругът ми ме гледаше с блестящи очи, той ме обичаше и не знаеше за какво съм тъжна. …Той умря млад, а аз останах. И след това в живота ми имаше много различни кафета и кафенета и много модерни палта. Но него го нямаше. Много често си спомням този епизод, когато имах всичко и не знаех за това.“
Е. Сафарли
