Преди дъжда.
Днес един приятен на вид мъж се приближил до любимата си./Беше дъжд ,пелена от вода и залисани с чадърите си хора/.
Жената се притиснала плътно към приближаващия.Хубава двойка.На видима възраст над 60…Уморената жена наклонила глава към рамото на дошлия да я посрещне…Тръгнали към неговия дом.Където е сухо,уютно и топло .Влажният ден останал зад входната врата.
От просторния прозорец на апартамента му,точно срещу НДК се извисявала красавицата Витоша.Само тя може и знае да конкурира уморената след работа любима…
Мъжът до нея внимателно донесъл топия чай,наметката за хладния и влажен ден…Звучала и тихата музика.Малко възстаричка адаптация на Франк Пурсел…Но любима и за двамата уморени.
Да,така изглеждаше двойката пред мен,в дъжда на „Витошка“.Само аз ги видях и си представих как ще продължи денят за двамата.Познати са ми.Вероятно имат работа в различни дни.Не,не са семейство.Те са една „нова двойка“. Отдавна се търсеха.Случайно се откриха неодтавна.На едно парти за незнамси какво.
Така се случи, че се познавам с двамата. Поотделно. Не е измислена и тръпката им. Единият и другият отдавна искат да не са сами.Бяха самотни.Знам,усещах и ми ставаше тъжно.Разбирах ги.
Днес,когато видях тази мълчалива среща в буйния човешки и дъждовен поток,нещо ми сви гърлото.Може би,от влажния въздух.Не,не е от това…
Може би,защото те се бяха открили.Тихо и съвсем по човешки…Малко късно?
Не…Точно навреме и на точното място…
27 май 2020 г.
