“Чета, защото животът не е достатъчен за мен.
Чета, за да бъда някъде другаде.
Чета, за да стана теб.
Чета, защото това е единствената дейност в света, която позволява да бъдем сами и придружени.
Чета, за да слушам мъртвите.
Чета, за да изляза, без да излизам.
Но също така чета, за да чуя живите.
Чета, за да не остарея.
Чета, за да съм свободен.
Четох, че не трябва да ме безпокоят.
Чета, за да не вдигам телефона.
Чета, така че да мога да бъда тук, но и там.
Чета без причина. Чета, за да чета.”
Фредерик Бегбеде, из „В книжна кома“
